Националите загубиха с 0:3 от Унгария втората си евроквалификация и вече приключиха с шансовете за европейско първенство. Разликата с унгарците обаче не бе само три гола. С нашата игра на стадион “Ференц Пушкаш” можеше да паднем и с повече. Става въпрос за една инвестиция от 2 милиарда евро във футбола, която започва да се изплаща на маджарите.

Всичко тръгна след провала на тима в квалификациите за европейското през 2008 г. Тогава останахме на косъм от финалите, като само 4 години преди това бяхме играли в Португалия и Испания. Последното ни голямо първенство.

Докато у нас се кумим и правим избори, маджарите решиха проблемите си с пари главно от държавата.

Ето какво се случи в този период там и в България.

Терен на максимум 10 километра

При тях: Изградени са 1200 терена за начинаещи, включително 100 в най-бедните райони на страната. Реновирани са 2700 маломерни и такива със средни размери терени в селата и градовете. Много от тях са по програмата на УЕФА. Идеята е всеки, който иска да играе да не пътува много.

При нас: По време на тройната коалиция много села в България се сдобиха с футболни терени при население със средна възраст от 75 години. Всичко мина през министерството на земеделието, а не през това на спорта. В момента едава ли някой рита на тях.

След това дойдоха терените по програмите на УЕФА. Повечето от тях бяха направени от БФС и оставени на общините да бъдат стопанисвани. И сега няма как да бъдат намерени. На никого не му се харчат пари за поддръжка.

Терени в страната започнаха да се обновяват чак по време на последното правителство на Бойко Борисов, като в тях бяха вложени над 5 милиона лева, които отидоха главно за осветление и подмяна на терена. За ново строителство просто няма време. За училищни терени в момента не става въпрос.

34 стадиона по изискванията на УЕФА

При тях: Всички 32 стадиона на отборите от елита и главните тимове от втора лига са с напълно реновирани стадиони, които отговарят на минималните изисквания на УЕФА за международни мачове.

Появи се и бижуто “Ференц Пушкаш”, където бяха инвестирани 533 милиона евро. За мачовете на отбор, който не се бе класирал на голямо първенство от 1986 година насам.

Той бе открит през 2019 г. и веднага получи финал за суперкупата на Европа и след това мачове от европейското през 2021 г. В момента съоръжението е домакин и на едни от най-големите концерти в Европа.

У нас: Първият нормален стадион се появи в Бургас по времето на Порточанов и “Нефтохимик”. Сега, като премина в частни ръце, е руина. След това дойде този в Ловеч, който също опустя след отпадането на “Литекс”.

“Лудогорец” взе концесия и направи три от четирите сектора на стадиона си. Последният още чака.

Във Варна събориха “Юрий Гагарин” и вече десетилетия се чака новият.

Освен стадион “Нефтохимик” в Бургас успяха да затрият и красивия “Черноморец”.

Бойко Борисов отпусна пари за строежа на два стадиона в Пловдив. Те обаче бързо свършиха заради инфлацията и войната и предизвикаха сблъсък с кмета Здравко Димитров. Политически погледнато строежът на нов стадион се оказа доста рискова инвестиция в България.

От софийските клубове единствено “Славия” си е оправила собствеността на стадиона и бе близо до сделка за нов.

“Левски” си взе своя безплатно и без срок, но след това се оказа, че трудно може да оперира с документа на Стефан Софиянски. И сега чака концесия, но трябва да изчисти дълговете към държавата. “Локо” първо си търси съоръжението в кадастъра, където липсваше, а сега го потегна минимално, защото е на областната управа. За унищожените “Септември” и “Раковски” просто не трябва да се говори.

Колкото до национален стадион, тази дъвка се появява по време на избори, след което изчезва. Още му се търси място. С десетилетия. 

“Всички на терена”

При тях: Това е програмата на местната федерация за въвличане на всички във футбола - от деца до пенсионери. Така в периода от 2008 г. насам картотекираните футболисти нараснаха от 127 00 на 300 000, като 30 000 от тях са жени. Има програми за детски градини и училища, както и за инвалиди.

При нас: Всичко е само пожелания и спасяване поединично. Някои се ориентираха и работят в детските градини, но обща стратегия липсва. Същото се отнася до училищата. Толкова ли е трудно победителят в градското първенство на София например за награда да получи нов терен? Нито е трудно, нито скъпо.

Националите като пример

При тях: За да се произвеждат качествени футболисти бе приета схемата за допълнително финансиране (виж карето долу). Това доведе до класиране на две европейски първенства и националите станаха пример за нацията. Същото се отнася и за жените.

При нас: Плахият опит да има поне един в младежка възраст на терена бе удавен от “Лудогорец” и “Славия”. Първо младокът бе сменян секунди след началото на мача, а след това всичко бе забравено. За развитието на женския футбол УЕФА дава пари, ама май никой не ги е виждал. Колкото до националите, отдавна не са пример за нацията.

Квалификацията на треньорите

При тях: Федерацията разработи онлайн платформа за повишаване на квалификацията на всички треньори на всички нива на футбола. В нея са включени дори наставниците на деца.

У нас: Скандалите с треньорската школа са от години. Единствено качихме тренировките на “Аякс” отпреди 10 години и това е. Проблем е и самият манталитет на треньорите, които нямат голямо желание да се усъвършенстват.

Системата за продуктивност - ключът за нови таланти

В Унгария действа “система за продуктивност”. В старата версия всички професионални клубове получаваха бонуси, ако залагат на млади местни футболисти. В новата бяха включени повече отбори.

Кариерата на всеки един футболист може да се раздели на 2 части – тренировъчен период (до 19 г.) и продуктивен период, в който той печели точки за юношеските си клубове, като играе при мъжете. Идеята на проекта е подкрепа за клубовете, развиващи детско-юношески футбол, и стимул за тях да произвеждат възможно най-качествени кадри, които да бъдат налагани в професионалния футбол.

Основата на калкулацията е времето, прекарано на терена, което се умножава в зависимост от нивото на мача и възрастта на играча. Ако местен футболист остане на терена цял мач в първа дивизия, той получава 1 точка за всяка изиграна минута, т.е. общо 90 точки. Допълнително точките се умножават по коефициент, който е най-висок за участие в националния отбор и топ 5 на чуждестранните първенства (Англия, Испания, Германия, Италия и Франция). Съответно за другите надпревари коефициентът е по-нисък. При финалната калкулация се сумират всички точки, спечелени в последните 3 последователни сезона, и впоследствие се разпределят между всички клубове, участвали във формирането на играча. По този начин почти 400 унгарски футболни клуба получават точки за продуктивност.

В края на 3-годишния период се изготвя ранглиста на всички клубове в зависимост от спечелените точки. Всеки от тези клубове има право на финансов стимул от 12 евро за всяка точка. Подобна се въвежда и при жените.

Въвеждането на системата за продуктивност е резултат от едногодишна подготовка и анализ на различните международни модели. Тя влиза в сила от началото на сезон 2018/2019 г., като общият бюджет е 11 милиона евро за 3 години.


Материал на "24 часа"