16 ноември 2023 година ще остане в историята като най-черния ден в историята на българския футбол. Нито една загуба през годините, колкото и тежка и унизителна да е била, не може да се сравни с трагичните сцени, които се разиграха пред Националния стадион „Васил Левски“ преди и по време на мача между България и Унгария.

Окървавени глави, ранени полицаи, водни оръдия в действие, запалени кофи, потрошени автомобили, лютив спрей, изпочупени витрини, задържани протестиращи. Какво общо има това с футбола? И по-важният въпрос – защо не беше избегнато? А можеше да бъде избегнато по един много лесен начин – управниците на БФС да си отворят очите за истината и да разберат, че вече с толкова са прекрачили границата, толкова силно са нежелани и дори мразени, че беше въпрос на време да се стигне до такива крайни случаи.

свързани статии

През октомври вицепрезидентът на БФС Йордан Лечков попита „Кой ни иска оставката?“. Дни по-късно той бе посрещнат с обиди и викове „Оставка“ в родния си Сливен. Тази наглост и безочие само още повече нагнетяваше напрежението, за да се стигне до баталните сцени в центъра на София в четвъртък вечер.

Дори да оставим настрана срива на българския футбол в 18-те години под управлението на Борислав Михайлов и компания, дори и тези хора действително да считат, че вършат добра работа и заслужават да продължават да водят БФС, истинските лидери са длъжни да избегнат подобна катастрофа, дори и сами да платят цената за това. Оставката на Михайлов щеше да предпази десетки протестиращи и полицаи от това да бъдат ранени, като все още не е ясно дали няма тежко пострадали.

Разбира се, че нищо не оправдава агресивното поведение на протестиращите – хвърлянето на факли, бомби, павета, колчета, паленето на кофи и чупенето на автомобили. Това е недопустимо и провокаторите носят своята отговорност за случилото се.

свързани статии

Но по-голямата отговорност е на тези, които знаят какво ще се случи, могат с едно елементарно действие да го предотвратят, но не го правят. Дотолкова ли Михайлов е загубил връзка с реалността, че е готов да гледа как София се превръща в бойно поле, но не и да се оттегли?

На 17 ноември 1993 година, Михайлов, Емил Костадинов и Лечков бяха основни действащи лица в чудото на „Парк де Пренс“, дало начало на най-великите моменти в историята на българския футбол. Точно 30 години по-късно те носят отговорност за най-позорния момент, който за съжаление никога няма да бъде изтрит.

Сега оставката на ръководството на БФС изглежда неминуема, но не можеше ли тя да дойде, преди да се стигне дотук? 

Радослав Петкашев, БГНЕС

Галерия
1 | 40
Протестът срещу БФС, снимки: Lap.bg