С пирова победа над Грузия приключи поредния безплоден квалификационен цикъл за българския национален отбор и за българския футбол като цяло. С него, поне за известно време, приключиха най-тягостните периоди за родния футболен фен – паузите за мачове на националните отбори. Това на практика e така, защото водещи герои от „Парк де пренс“ 1993 г. и САЩ 94′, под опеката на техните политико-икономически господари, с действия и бездействия съсипаха българския футбол. А посредством това и националния ни тим, който днес благодарение на тях е обект на подигравки и презрение. И то не само от футболните фенове!

„А“ отборът ни е нарицателно за провал в общество като българското, което е далеч от годините си на просветеност, будност и успех. Много по-далеч дори от футболните успехи на страната ни. Днес ръководството на футбола ни е поверено на една скромна като значимост фигура, обичана на „Герена“ и евентуално в родния му Пловдив и абсолютна 0 като треньор и спортен директор.

свързани статии

И независимо, че Георги Иванов-Гонзо не е от  последното ни звездно поколение, той – включително като екс подчинен на Борислав Михайлов, е естествен продължител на пагубното управление на славния български вратар. Сходен Изпълком, имитация на реформи, същата отровена атмосфера в и около националния отбор и същите плоски оправдания след всеки мач от едни и същи „футболни динозаври“ за затъването на националите. А именно, че те не играели във водещи европейски първенства и клубове. И да, това определено е голям фактор и минус, но истинската, водеща причина за колапса на тези момчета, за това нещата да са по-зле, отколкото е нормално да бъдат, се корени в професионалната немощ и моралната нелегитимност пред обществеността на управляващите системата. От там идва и откровената ненавист на хората към начина, по който се управлява БГ футболът и неговата проекция национален отбор.

свързани статии

Оправданието, че нямаме футболисти и затова губим катастрофално от отбори като Северна Ирландия и сме безпомощни срещу Грузия и Турция, когато те го поискат, е лесен за спукване балон. Защото не толкова отдавна, между 2016 и 2018 година, България записа победи в София срещу Нидерландия с 2:0, срещу традиционния ни кошмар Швеция с 3:2 и 1:0 срещу водещата скандинавска сила днес – Норвегия. А три дни преди последния споменат успех, нашите взеха гостуването си на Словения с 2:1.

И всичкото това в мачове със значение, със състав, който бе на сходно ниво със сегашния, но и с една основна разлика. Тя се казва Петър Хубчев, който с треньорската си работа си успя за 2-3 години да накара българските фенове да припознаят националния отбор като свой и притъпи неприязънта към системните му отровители. Днес хроничното вмирисване откъм главата на рибата е достигнало критична фаза и не може, или по-скоро не бива да се проветрява от просто един хипотетично добър треньор, тъй като това ще е поредната мимикрия на „промяна“ по нашите ширини. Затова, след най-срамните квалификации за институцията, с която българите са се гордели някога, и предвид константно деградиращото ни местно първенство, е време всички удобно трудоустроени в Българския футболен съюз да го напуснат. За да дойдат хора, които ще работят по предназначение.

Материал на Петър Здравков, "Тема спорт"