Малко бой ли ядохме? За подигравка сме!

Великанът в българския футбол Аспарух Никодимов не видя много поводи за радост в победата на националния отбор с 2:1 над Грузия. Тя дойде благодарение на доста дефанзивна тактика на селекционера Александър Димитров, спортен шанс пред собствената врата и ефективност пред гола.

„Със сигурност такъв подход не приляга на традициите от миналото, особено срещу съперник като Грузия. Но това показва каква класа сме. Такава е оценката на старши треньора, той по този начин е преценил възможностите на нашите футболисти. Целта на всеки треньор е да побеждава. Щом сме спечелили, явно всички са си свършили работата. Но с такава тактика няма как да имаш успех срещу по-силните съперници. И го видяхме ясно в тази квалификационна група. Малко бой ли ядохме? За съжаление явно толкова си можем. Ние отдавна сме изпаднали от елита на европейския футбол, но вече сме в групата на джуджетата, щом този резултат ни задоволява“, заяви с болка Паро пред „Тема Спорт“.

„Тези, които ръководят футбола, трябва да имат много по-сериозна роля в развитието на играчите от ранна детска възраст. Това не е нужно да става с пряк контрол, но с работа с клубовете, с държавата, изграждане на бази, създаване на специалисти. Той и Гонзо се чуди какво да каже. Излиза пред медиите, говори неща, за които после му се смеят. За подигравка сме, това е истината. Целият футбол е в тежка криза, както е и в държавата. Не се обръща внимание на спорта, а преди това бе лицето на държавата. Сега никой не ни чува по света. Някой да пише за България освен за някой бандит или уреждане на мачове“, попита риторично легендарният наставник.

Единственият българин, достигал полуфинал за КЕШ като футболист и треньор, говори и за бившия си съотборник Стоян Йорданов, напуснал този свят през миналата седмица. „Бяхме добри приятели. Последните години малко се отдалечихме, защото през повечето време живея в провинцията. Не знаех, че е болен. Пазя отлични спомени от времето ни в ЦСКА. В националния отбор също бяхме заедно, спечелихме сребърни медали от олимпиадата в Мексико. Освен на терена бяхме много силни и в играта на карти. С това си запълвахме времето по време на лагерите извън тренировките. Беше харизматичен и добър човек, всички го уважаваха. Умееше и да те изслуша, и да ти даде съвет, да кресне от вратата, когато е нужно. Като цяло бяхме много хубав колектив. И със Стоян, който беше една година по-голям от нас с Пената, и с по-старите кучета. И неслучайно имахме такива резултати и успехи“, върна се към славното минало Никодимов.