Едно събитие никога не се е случило, ако не е било описано. Една личност никога не може да остане истински велика през вековете, ако за нея не е била написана поне една книга. Родната футболна историография е в дълг към някои от големите фигури, които до днес поне не получиха своето животоописание. Сред тях със сигурност е едно момче от великотърновското село Хотница, което стигна до идеалния отбор на световно първенство и предизвика възхитата на футболните естети, а днес навършва 60.

Красимир Балъков! Магьосник с топка. Наричат го Бала, както доби популярност в Германия. За него лисабонският Спортинг и по-късно швабите от Щутгарт трябваше да платят една бала пари, за да го имат като най-ценния диамант в колекцията си.

свързани статии

И нито веднъж не съжалиха за стореното – оправда всеки долар, даден за него през годините. Просто не беше „един пробит долар“, а цяло богатство.  Някои казват, че има само два вида автомобили – „Мерцедес“ и всички останали. В града на „Мерцедес“ той бе S класата, докарала клуба до Купата на Германия и финал за КНК, макар и загубен от Челси.

„Разговорна фраза, означаваща празни приказки, глупости, несериозно отношение, измама или манипулация“. Такова е определението на Изкуствения интелект за „ала-бала“. Една (авто)биографична творба за Бала би била безкрайно далеч от такава дефиниция. За Естествен интелект на игрището като Краси в нея нямаше да има празни приказки, а безброй изумителни дела, откровените глупости за личността му, която никой не би могъл да обвини в несериозно отношение към нещата, щяха да бъдат развенчани, нямаше да има „шменти капели“. Дано някой някога все пак напише истинската книга на живота му…

Мога само да дам някои щрихи за онези поколения, които са нямали щастието да го видят на терена. Един скъпоценен камък, който бе открит от великотърновския треньор Васил Матев и шлифован от специалист като Георги Василев-Гочето. После бе завършен футболист в чужбина и при Димитър Пенев в националния. Славеше се с феноменална физика, която му позволяваше да навърта невероятен километраж в мачовете. За разлика от други с подобен на неговия технически арсенал (не бяха много на света) не си пестеше усилията като някои примадони с футболни обувки и бе полезен във всяка фаза от играта и зона на игрището. А пасът му бе вълшебство – с проницателна визия прорязваше противниковата отбрана и създаваше дузини голови възможности за съотборниците му.

Отиде в чужбина в началото на 1991 г., броени месеци преди родният му Етър да вдигне шампионския трофей за първи и единствен засега път, не и без неговата ценна помощ. В последния си двубой за великотърновци на 1 декември 1990 г. вкара 2 гола за победата над Левски с 4:2 на „Ивайло“, оставила болярите само на точка от есенния връх – неговата лебедова песен във виолетово. Ако има нещо, за което да съжалява в кариерата си, бе, че въпреки над 500-те си мача в различните първенства така и не стана шампион нито в България, нито в Португалия или Германия.

свързани статии

Въпреки че не игра за никой от родните грандове ЦСКА и Левски, талантът му отрано бе забелязан от националните селекционери и днес е рекордьорът по сборни мачове за А отбора (92 с 16 гола) и преди това за младежкия тим (29 срещи с 3 попадения) – общо 121 двубоя. Без неговата фантазия в играта златното ни поколение нямаше да изкачи немислимия връх – полуфинал на световното в САЩ през 1994 г., а после обличаше фланелката на България чак до 37-годишна възраст, за да осигури приемствеността с друга силна генерация – на Димитър Бербатов, Мартин и Стилян Петрови.

„Футболът ми даде много. Отне ми свободата, защото когато искаш да бъдеш велик играч, трябва да правиш компромиси с много неща. Аз съм правил компромиси със семейството и може би това е най-скъпото нещо, което футболът ми отне“, призна наскоро той. Несравним като футболист, но и неизмеримо голям като личност, това не бива да се забравя никога – близо 30 години е посланик на СОС Детски селища и основател на фондация за подпомагане на хора в нужда. Това е той – нашият Балъков!

Материал на Любомир Серафимов, „Тема Спорт“