90 безнадеждни минути се състояха на иначе красивия стадион „Колежа“ в Пловдив. Определенията срам, резил, позор вече не могат да бъдат употребявани спрямо играта на българския национален отбор. Това, което той произвежда на терена предизвиква само крайно отчаяние. Надявам се не и мисли за масово самоубийство, но момчетата наистина работят много упорито в тази посока спрямо сънародниците си. Няма повече накъде да се отстъпи, гледката срещу Естония е абсолютното дъно. Марианската падина на българския футбол и наистина трябва да се направи нещо радикално различно.

Личното ми мнение, че на следващия национален селекционер трябва да му бъде забранено да не разчита на който и да е било от играчите, обличали националната фланелка в последните минимум 5-6 години. Тези футболисти вече не могат да бъдат използвани за целите на А отбора. Няма да анализирам качествата им, които са силно лимитирани. Проблемът вече е психологически. Отстрани изглежда, че стигайки до игрището, те се превръщат в безмозъчни зомбита, които не могат да мислят. За самите тях футболът е превърнат в една огромна мъка. И на всичкото отгоре ги унищожават с най-грубите обиди в социалните мрежи. За какво им е да си причиняват всичко това.

свързани статии

България по някакво чудо изтръгна една точка от Естония и това също звучи като окончателна присъда. Имаше един от играчите от естонците с номер 14 –  Кристал, който буквално си правеше гаргара с нашите защитници. Естония създаде половин дузина чисти голови положения, докато домакините един път я ритнаха точно към противниковата врата. И като тактика, и като технически умения, и като дисциплина, естонците бяха на светлинни години от нашия отбор. Гледката в Пловдив беше някакъв кошмар, никога не сме си представяли, че можем да отидем в толкова далечна крайност на падението. И естествено рибата се вмирисва откъм главата.

Мъжкото момче си седеше горе в ложата, обграден от приятелски кръг и изобщо не му минаваха мисли, че може и той да носи някаква вина за този кошмар. Първо беше някакъв директор – отговорник за националните отбори, после го назначиха за президент. Обеща незабавен възход на А отбора. А то стана точно обратното. За капак назначи Александър Димитров, вероятно защото така са му заповядали. Думите чест, достойнство, отговорност познати ли са на Георги Иванов? За едната заплата ли е!

Четете целия анализ на Жаклин Михайлов в новия брой на "Тема спорт"