Тъжно е, когато МОК пренебрегва най-елементарния критерий, по който се избират домакините на зимна Олимпиада – снегът. Да, онова бяло нещо, без което трудно се провеждат спортни събития през зимата. Въпреки липсата на сняг в петък МОК избра Пекин за домакин на Игрите през 2022. Нищо, че там ежегодните годишни валежи са минимални, а организаторите обявиха, че ще разчитат на изкуствен сняг. Нещо, което от Комитета така или иначе не крият.

В интерес на истината гласуването бе по-оспорвано от очакваното, но Пекин спечели с 44:40 над Алмати. Делегатите не се впечатлиха от красивите планини на казахстанския град, нито от огромните количества истински сняг, които падат там всяка зима. Мотото на Алмати бе „Да го запазим истинско“, а Пекин незнайно защо не се спря на „Да го запазим непрактично“.
Състезанията по ски ще се състоят на две различни локации. Едната е на 100 км от китайската столица, а другата – на 200 км. Планира се изграждането на високоскоростна железопътна линия, която да направи пътуването до тези места около час, че дори и по-малко. Никой обаче не каза колко би струвало това въпреки обещанията за прозрачност. А онези 1500 човека, които ще изгубят домовете си, за да се изградят шанца за ски скокове и Олимпийското село? Е, все пак трябва да се правят и жертви…

Най-очевидното последствие след този вот е, че МОК реално ни казва, че зимна Олимпиада вече може да се провежда навсякъде. Независимо от климатичните условия. Например Сент Тропе, чийто слоган ще е „Забравете снега, имаме пясък“. Или Финикс, където улеят за шейнички може да минава направо през Големия каньон. Можи би Дубай също не би бил лош избор. Там организаторите биха имали достатъчно пари, за да транспортират всички до Алпите, за да карат ски. Пардон, в Дубай има условия за този спорт. В огромните молове има ски писти на закрито!

Вече имаме опит с Пекин, който ни показа как Олимпийски игри могат да не се провеждат в самия град, а в покрайнините му. През 2008-а Олимпийският парк бе на десетки километри от центъра на града. Да, съоръженията бяха брилянтни и последен писък на модата, но в тях нямаше живот. Липсваше атмосфера, радост, вълнение. А уж всички билети бяха разпродадени. Да, но имаше толкова празни места, че на домакините се наложи да водят мажоретни състави и платена публика, която да пълни трибуните и да изглежда щастлива. При това говорим за летни спортове. А какво ще се случи през зимата, имайки предвид, че Китай няма никакви традиции или интерес към мероприятия като ски, хокей и други? Видимо автентичността не е важна.

От друга страна, от комерсиална гледна точка Игрите в Пекин са добре дошли за хилядите компании, които искат да наложат продуктите си в Китай. При 1,3 млрд. население печалбите могат да са умопомрачителни. Яо Минг се пошегува, че ще създаде фирма за зимни спортни стоки. Звучи смешно, но не е. Другият проблем е политическият режим. Мнозина смятаха, че след 2008-а Китай ще се превърна в по-демократична страна и ще последва западния модел на мислене. Всички те останаха излъгани. Защото отношението към човешките права не стана по-добро. Не, стана по-лошо. Ако очаквате промяна сега, значи сте изключително наивни.

Тези игри са тест и за Томас Бах, президента на МОК. Най-сериозният му тест. Той бе обещал да включи антидискриминационна клауза в договорите с всички градове домакини. Дали няма да се отметне под натиска на корпоративните спонсори и местното правителство? В крайна сметка какво може да направи? Да им отнеме домакинството? Защо не? Винаги може да го даде на Бостън. Там поне вали сняг през зимата.

Жулиет МАКУР, New York Times