Евелина Николова спечели бронзов медал от Олимпийските игри в Токио през лятото на 2021 година.

В кариерата си има още бронзов медал от Световното през 2015 година в Лас Вегас, сребърен (2019) и бронзов медал (2021) от Европейски първенства, бронзов медал от Европейските игри в Баку (2015). 

Ето какво каза Евелина Николова пред Букмейкър Рейтинги:

-Евелина, запомних една твоя фраза от Олимпийските игри миналото лято – Избирам да се радвам на бронза! Винаги ли така подхождаш към това, което ти се случва?
-Да, избирам да се радвам на това, което съм спечелила, вместо да страдам за пропуснатото. Винаги ще има някой, който ще недоволства, но аз вярвам в позитивното и доброто. Така съм научена, а и така изградих характера си през годините. Въпрос на психология е. Всъщност, психологията е една интересна тема, която много ме влече. Много обичам да чета книги в тази насока, например за самоусъвършенстване. Това също допринся за позитивната насока, в която съм избрала да вярвам и мисля.

свързани статии

-Споменаваш психология – този начин на мислене помага ли ти?
-Определено много ми помага, защото може да звучи клиширано, но животът на един спортист е много тежък и натоварен. За хората отстрани може да изглежда и да звучи – какво, всъщност толкова правим?! Ето, сега ме хващате на лагер в Благоевград. Някои може да си кажат – на лагер са, тренират, после спят, обикалят по целия свят. Но не е точно така. Тренировките са доста тежки, всяко предстоящо състезание е придружено с голям психически натиск. Когато вече си по-успял, знаеш, че много хора очакват от теб да постигнеш резултат. Самият ти също го искаш. И когато искаш да затвърждаваш успехите си и да надграждаш, това те товари психически.

-Как се справяш с това, защото чисто физическите натоварвания са едно на ръка, но натискът и напрежението като че ли са по-голямата битка, която трябва да водиш?
-Това се гради и калява с години трупане на опит. Как се справяш?! На Олимпиада, след като загубих на полуфинала, трябваше да чакам повече от 24 часа, за да се боря за бронза. Защото в единия ден бяха схватките до полуфиналите, а чак на следващия ден бяха оставащите срещи. В тези 24 часа имах време да си изплача емоциите от това, че съм загубила, но и да се фокусирам към утрешната битка за медала. Плаках, треньорите ми Петър Касабов и Мирослав Гочев казаха – Ок, излей емоциите си. Но след това насочих мислено усилията си именно върху срещата за бронзовото отличие. И го спечелих. През годините се научих да се обграждам с хора, които ми помагат да успявам особено в тази посока – позитивно мислене. Това са треньорите в залата, семейството ми, приятелите. Моето обкръжение е от хора, с които мислим почти в една посока и това ми помага.

-Как обаче успяваш да мислиш позитивно, когато неизбежно в живота или в спортната ти кариера ти се случва нещо неприятно?
-Точно в това се крие начинът да се справяш. Да, има го разочарованието, гнева от това, че си загубил или си се провалил в дадената сфера. Има ги тези емоции, но аз не позволявам да им давам превес и да доминират.

-Осъзнаваш ли, че олимпийски медал и нещо много голямо, защото по света има спортисти, които тренират цял живот и дори не успяват да отидат на Олимпийски игри, камо ли да спечелят медал?
-Да, при нас в борбата например е много по-трудно да спечелиш квота за самата Олимпиада. В категорията сме 16 състезателки и сме максимално отбрани, конкуренцията наистина е жестока.

-За какво мечтаеш?
-Имам медали от всякакви първенства от всички възрасти. Имам отличия от Европейско, Световно, от Европейски игри, вече и от Олимпийските игри, но ми липсва златото. Това беше една от основните причини, поради които реших да продължа, да пробвам още малко и да преследвам тази цел.

-Фокусирана върху тази крайна цел – Олимпийските игри в Париж 2024 година, може ли това да ти натежи прекалено много?
-Старая се да не давам превес на тези негативни мисли. Разбира се, че ми тежи – тренировките са тежки, състезанията, конкуренцията и т.н. Случвало се е след тренировка да се прибера в стаята и всичко да ме боли. И в този момент се питам – за какво го правя, струва ли си, за какво си причинявам това нещо. Обаче това ми минава за секунди през съзнанието. В следващия момент осъзнавам, че имам цели, които съм си поставила, имам път, който искам да извървя, за да успея и че трябва да мина през всичко. Защото е безкрайно удоволствие да изпиташ емоцията, когато си победил. Всичко това взима превес в подобни трудни моменти.

-Хората рядко осъзнават или съчувстват, че вие спортистите също сте хора. И че вас може да ви боли нещо или да имате проблеми. От вас се очакват само победи и когато загубите, започват жестоките критики. Отговаряш ли на такива мнения и оценки?
-С най-голямо удоволствие бих поканил всеки човек да се включи в една наша тренировка, за да види какво правим. И също бих задал въпроса – вие напълно успешни ли сте във всяко едно начинание в живота си? Ако един човек е минал през трудности и е постигнал успехи, той осъзнава колко тежък е пътят. И за него е ясно, че не винаги може да бъдеш на върха. Стойностните хора, които оценяват успеха ни, биха оправдали загубата ни. Когато говорим за проблеми или контузии – на самата Олимпиада имах травма, която много ме тормозеше. Имах проблеми с еднака ръка, която беше изтръпнала. Но това не е оправдание, ние спортистите сме свикнали.

-Когато някой те види извън залата или погледне снимките ти в социалните мрежи едва ли ще повярва, че си състезателка по борба. Как разбиваш стереотипа, че едно момиче, което тренира борба, може да бъде и красива, а не само силна?
-Точно така, сблъсквала съм се неведнъж точно с този стереотип. Много пъти са ме питали – ама това ти ли си, когато ме видят в ежедневието, извън залата. Според мен едно момиче преди всичко трябва да бъде дама. В залата и на тепиха съм твърда, концентрирана и целенасочена към тренировката или състезанието. Но когато съм извън залата, съм едно крехко момиче, което мисли за типичните женски неща – фризьор, маникюр, рокли, обувки на токчета…

-Тоест, играеш две роли в живота си поне към този момент?
-Да, така се получава и дано го правя успешно (смее се). Иначе знаете в залата какво е – много пъти съм била с разбити устни, одраскано лице или оскубана коса. Но това е професията, която съм си избрала и практикувам.

-Когато казваш професия, защо точно тази професия?
-Още като малка ме заведоха в залата, за да хабя енергията си. Нямаме спортен човек в семейството ми. Година по-късно ме изпратиха в спортното училище в Кюстендил. Ще ви споделя нещо интересно или по-скоро разковничето на това да продължа да тренирам и да се състезавам. На първото състезание, на което участвах, загубих и станах трета. Качвайки се на стълбичката, гледам медала и си казвам – не искам да съм трета! Още тогава започнах да си задавам въпросите, какво мога да направя, за да бъда първа. На следващите тренировки бях много по-концентрирана и работех усърдно. На следващото състезание станах първа.

-Как реагира семейството ти сега, когато си успешна състезателка и една от най-популярните български спортистки?
-Честно казано, нито семейството ми, нито аз сме имали някакви големи очаквания. Радват се и се гордеят с мен. Особено брат ми, който е най-близкият ми човек.

-Ти си по-малката сестричка и със сигурност, когато с брат ти сте били деца, той е бил потърпевш заради теб пред родителите ти? Повечето по-малки братя или сестри повече досаждат, пречат и т.н.
-(смее се). И аз бях същата, макар че разликата ни е 5 години, което не е малко. В интерес на истината обаче, когато аз бях виновна, си отнасях пердаха. Брат ми има по-благият характер от нас двамата, изключително добър човек е.

-В семейството ти гледат ли състезанията, на които участваш, например както беше в Токио?
-Не, нямат нерви. На Олимпиадата брат ми е излязъл навън и е звънял на съпругата си, за да пита какво се случва. Аз също не мога да гледам някой близък, когато той се бори на тепиха. Когато съм аз – всичко зависи от теб, нямаш проблеми. Но когато е твой близък или приятел, ти не може да му помогнеш. И тогава става нервно… и затова предпочитам да не гледам.

-Защо в последните години женската борба категорично постига повече успехи и държи високо ниво за разлика от мъжката?
-С годините се селектираха момичета, които наистина са добри. Може би повече от 10 години сме заедно. Помагаме си една на друга. Макар спортът ни да е индивидуален, на всяка тренировка си помагаме. И може би в това е една от тайните на успеха.