Петима души, един камион и 15 дни в Австрийските Алпи. Така изглежда подготовката за Балканския шампионат по езда, ако попиташ Васил Славов. За Митко Ценов, човек с над 20 години професионален път в леката атлетика- спортният успех понякога означава да покориш национален рекорд, стоял непокътнат 38 години, а друг път да се събереш с колегите за маратон. Ебру Дормушали пък не забравя терена в Албена, където вкарва два гола срещу Португалия и записва исторически 2:2 с националния отбор за девойки. Днес избира да сподели малко по-различен терен с колегите, с които работи.

На стартовата линия разликата между олимпиец, футболист и човек, който не е тичал от четири години остава на заден план за сметка на споделената емоция. Така се ражда отборът за маратони на BILLA.

Медалът и камионът в Алпите

Малко колеги в BILLA знаят, че Васил Славов е бивш национален състезател по езда. Не е от нещата, с които се хвали.

„Подготовката ни премина в Австрийските Алпи, където петима живеехме и спяхме в камион около 15 дни. Точно това направи успеха толкова ценен - понякога най-важното не е наградата, а усилията и историите зад нея."

В маратонския отбор попада по познат начин - с обещанието „само да се пробва". Остава, защото открива нещо, което не е очаквал. „Разбрах, че комбинацията от спорт, страхотен екип и идеята да не съм последен на финала е доста мотивираща. А и ако ще се задъхвам, поне да е в добра компания."

Днес основният му спорт е бразилското джиуджитсу - два-три пъти седмично, а друго негово спортно увлечение е и гмуркането - „не просто хоби, а начин на мислене", казва той.

Рекордът, който чакаше Митко

Митко Ценов е управител на магазин във Враца. Но преди това - и успоредно с това - е нещо друго: професионален състезател по лека атлетика с над 20 години кариера, вицеевропейски шампион от Будапеща 2012, олимпиец в Рио 2016 и човекът, подобрил национален рекорд на 3000 м с препятствия, стоял непокътнат 38 години.

Когато BILLA формира отбор за маратони, решението за него е лесно. „Нямаше как просто да има отбор BILLA за бягане и аз да не съм част от това!"

За него спортът отдавна е излязъл извън рамките на личното постижение. „Като човек, прекарал повечето от времето си в тренировъчни лагери, мога да кажа, че спортът изгражда характер. Винаги можеш да намериш истински приятели в тази среда. И най-важното - научаваш се да уважаваш себе си и хората около теб заради труда, който полагат."

Тренира минимум пет дни в седмицата. Понякога седем. „Това е моят начин на живот и го приемам като задължение." Сега иска да предаде същото на децата си - да запали първо пламъчето, после да бъде до тях на всяко състезание.

Голът, който остава в историята

Ебру Дормушали влиза в BILLA на 20 години. Идва от магазинната мрежа, изкачва стъпалата едно по едно и стига до централния офис. Но тази история е позната в екипа ѝ. По-малко позната е другата.

В националния отбор по футбол за девойки тя преживява момент, който не забравя. Квалификациите за Евро 2019 - група с Италия, Португалия и Румъния. „Групата изглеждаше като една голяма стена за преодоляване.“ След загуба срещу Италия идва мачът с Португалия. Ебру вкарва два гола. Срещата завършва 2:2 - исторически резултат за България.

„Изключително съм щастлива от постигнатото, с оглед на трудната група.“

Днес играе за женския отбор на Пирин и за представителния футзал отбор на УНСС и бяга с отбора на BILLA при всяка възможност.

Дълго бягане с резултат

Минчо Минев е в BILLA от 2013. Започва като стажант - и оттогава не е спирал нито да се развива, нито да спортува. Включен е в маратонския отбор от самото начало и е категоричен защо: „Движението е в основата на физическото и менталното здраве. Когато една компания иска да се грижи за служителите си, тя трябва да насърчава подобни дейности. Радвам се, че BILLA го прави."

Първото му сериозно бягане е Софийският маратон 2024. Директно на полумаратонска дистанция, без да е тичал повече от 10 км преди това. „Беше истинско изпитание за физиката и волята. Но удовлетворението след финалната линия остава най-яркият ми спомен."

Извън бягането играе футбол всяка седмица - в любителски лиги и в отбора на BILLA, с който е участвал на местни и международни турнири.

Други като Кирил Пейчев не са тичали от доста време, когато се записват. „Исках да предизвикам себе си - какво мога да постигна без подготовка." За него думата „отбор" носи повече тежест от „екип" - и на пистата, и в офиса. Освен сред колегите си, Кирил се чувства като у дома си и във водата. По време на всяко от своите пътувания той не пропуска възможността да се гмурка активно.

 За всички тях емоцията е най-ценна.„Най-вече го чувствам като преживяване с колеги извън работно време; приемам го като вид тиймбилдинг, каквито няма в последните години“, разказва Цветомир Димитров.

„Ежедневно сме увлечени в динамиката и бързаме всеки в задачите си, и рядко остава време да се видим в друга светлина. Спортните събития на BILLA ни дадоха възможност да се опознаем и споделим заедно чудесни моменти", допълва и Валентина Станчева, която бяга маратони от години и дълго е мечтала компанията да има свой отбор.

След финалната права

В отбора има и колеги, за които всичко това е ново - хора, за които маратонът е първото голямо спортно предизвикателство. За да ги окуражва на всяко събитие, до тях е и Албена Георгиева, изпълнителен директор на BILLA.

В крайна сметка спортът и работата искат едно и също нещо от теб - постоянство, издръжливост и доверие в хората до теб. Отборът на BILLA го знае от опит - вече и покрай изтичаните километри заедно.