На изминалото световно първенство по карате киокушин в София България постигна голям успех, спечелвайки общо 12 медала, два от които златни. Половината заслуга за това да имаме шампиони е на нежната половина.

Младата Александра Маринова спечели титлата в категория над 70 кг. побеждавайки убедително представителката на Русия с 5:0.

След успеха си шампионката даде ексклузивно интервю пред Gol.bg.


Това ли е най-големият успех, за който може да мечтае един състезател по Киокушин?

Предвид факта, че Киокушин не е сред олимпийските спортове, това е най-големият успех за един състезател.Световното първенство е върхът, който всеки състезател по киокушин мечтае да покори.

Какво предстои сега? За разлика от другите спортове, тук няма подготовка за Олимпиада. Какво предстои и как се мотивира човек, след като е покорил този връх?

Сега следва кратка почивка и след това всичко продължава по старо му. За сега нямам намерение да се оттеглям. Както се казва "Вчерашният успех си е за вчера!".

Има ли някоя състезателка в света, с която още не сте се срещнали, но държите непременно да победите?

Не съм се замисляла за това, но мисля, че няма.

От колко години тренирате карате? Какъв беше специфичният подготвителен период преди световното?

Карате тренирам от 13 години. Подготвителният период преди Световното първенство беше доста дълъг и сериозен. Освен тежките тренировки, за един спортист от голямо значение е здравословното хранене и хубавият сън.

Какво кара едно момиче да започне да тренира карате още от млада възраст? Конкретно при вас как влязохте в света на каратето?

В света на карате влязох, когато бях на 7 години. Всички деца в училище се бяха запалили по този спорт и тогава майка ми предложи да се запиша на карате. В онзи ден дори не съм си и мечтала, че  може някой ден да стигна до тук.

Ако световното не беше в България, щеше ли да е по-трудно спечелването на тези 2 златни, 3 сребърни и 7 бронзови медала? С какво помогна домакинството?

Да сме домакини на такова голямо състезание може да ни бъде само плюс. Първо няма умора от пътуване, няма часова разлика, с която да свикваме, смяна на климата дори-всичко това си оказва много голямо влияние. Тук се чувствахме добре, все пак си бяхме у дома.

Освен това, макар публиката да не беше от мащабите на футбола, бяха дошли хора от цяла България, за да ни подкрепят, през двата дена. Искам да благодаря на всички, които бяха в залата, и ни помогнаха да дадем всичко от себе си. Защото чувството да чуеш цяла зала да скандира името ти е несравнимо, и колкото и да е трудно намираш сили за още.



 

Защо руснаците са толкова силни в този спорт? Нали се говори, че през комунизма каратето дори е било забранено там.

В Русия с този спорт се занимават изключително много хора. По техните държавни първенства при мъжете например за 1-во място се борят между 50 и 70 човека. Конкуренцията там е жестока и всеки се стреми да покаже най-доброто.

Има ли някакво негласно съперничество между каратето и някой друг боен спорт? Бокс, борба, джудо? Водят ли се приятелски спорове кой спорт е"най-мъжки"?

Често се водят подобни спорове, кой спорт е по-твърд. Но разбира се всеки ще защитава спорта, с който се занимава или на който симпатизира. Всеки спорт е тежък по свой начин.

Един малко различен въпрос, за по-широката публика: Кой би бил по-успешен в каратето - средностатистически футболист или средностатистически културист?

Според мен средностатистическият футболист ще има по-голям шанс в карате. Защото е по-издръжлив на интензивно физическо натоварване от колкото един културист.
 
Случвало ли се е да използвате уменията си в реалния живот?

До сега не ми се е случвало да използвам уменията си извън залата. И се надявам и да не ми се налага за напред.


Интервюто взе Филип Георгиев