Днес се навършват 20 години от смъртта на големия снукър шампион Пол Хънтър, който си отиде от  онкологично заболяване едва на 27 години -  пет дни преди своя рожден ден.

Наричан „Бекъм на снукъра”, русокосият шампион става най-младият полуфиналист в ранкинг-турнир: през 1996 година на Уелш Оупън, когато англичанинът е на 17 години и 3 месеца. В следващите години майсторът триумфира два пъти в тази надпревара.

Хънтър достига полуфинал на световното първенство в Крусибъл през 2003 година, когато водейки с 15-9, губи с 16-17 фрейма от Кен Дохърти  в един от най-драматичните двубои в историята на играта. На Ю Кей Пол също е достигал най-много до полуфинал, но неговият дом си остава Мастърс- турнирът, в който участват най-добрите 16 играчи през годината.

 

Интересното е, че и при трите си титли в този турнир Хънтър печели максимално трудно - в мачове тип „пълен формат” - в цели 19 фрейма. Друг любопитен момент е, че и в трите двубоя Хънтър изостава катастрофално и се завръща в мачовете с феноменална игра и серии от сенчъри-брейкове.

През 2001 година „Бекъм на снукъра” изостава с 3-7 от Фъргъл О’Браян, но стига до успеха. На пресконференцията Пол признава, че по време на почивката е минал към горещ “План Б” в хотелската си стая, заедно с приятелката си Линдзи, след което се връща край масата и записва фантастичен обрат.

Година по-късно Хънтър отново е на финала в Уембли арeна и защитава трофея срещу двукратния световен шампион Марк Уилямс. Уелсецът повежда с 5-0, но Хънтър прави нов грандиозен обрат и печели отново с 10-9.

През 2004 година англичанинът се класира за трети финал в турнира на най-добрите 16 играчи в рамките на четири години. Този път съперник е намиращият се в страхотна форма по онова време Рони О’Съливан. Ракетата повежда с 6-1, 7-2, 9-7 и е само на фрейм до титлата. Петте сенчъри брейка на Хънтър в мача го вадят от кестените и той триумфира пред смаяния поглед на всички в залата.

 

Безспорният талант на родения в Лийдс русокос майстор го прави един от най-успешните играчи в историята на снукъра. Ранната му смърт, благородството му към съперниците и близостта му до феновете го митологизираха до такава степен, че най-великите в спорта поискаха Мастърс да носи името "Пол Хънтър".