Раните ще се забравят, но емоциите ще останат

Галерия

1 | 50

Антъни Джошуа - Кубрат Пулев, снимки: Lap.bg

„Ако сега не го подкрепим, то кога? Той трябва да знае, че сме били тук и сме до него”. Това са точните думи на една българка, живееща в Англия, купила си билет за „Уембли Арена”. Всъщност тя прикова вниманието на всички, след като гордо разпъна трибагреника насред централната трибуна на залата, заобградена от определено враждебно настроената английска кохорта. И заедно с още 10-ина наши сънародници опитаха да заглушат над хиляда фенове на Антъни Джошуа.

Думите й трябва да ни накарат да се замислим. Много е лесно да си подкрепян, когато печелиш и си на върха. Много по-лесно е обаче да обиждаш и да злорадстваш, когато идва загубата. Тази жена и останалите са платили значителна сума (минимум 100 паунда, а съдейки от местата им, най-вероятно по 300), за да подкрепят своя сънародник в най-големия мач в живота му. А след загубата тя бе застанала пред залата, чакайки да го види и да го поздрави. Не да изключи компютъра с „краднатия” стрийм или да отпие едно голямо с кеф, че „нашият е паднал”.

На всички бе ясно, че за да спечели световните титли срещу Джошуа, Кубрат Пулев трябваше да постигне изненада. Не случайно и коефициентите бяха в диапазона 1.10 срещу 7 за българина. Трябваше доста стечения на обстоятелствата да се напаснат, за да видим Кобрата като шампион на планетата. Да бъде подценен, да има късмет, да се движи по-добре по ринга, да се възползва от малкото шансове, които ще му се открият, да вкарва повече комбинации, да избягва такива, да се пази от десния прав и ъперкътите, пък ако може евентуално Ей Джей да се контузи, а в същото време планетите да се наредят в правилната посока и от наша страна всичко да е наред…

Е, това не се случи. Но това не променя факта – българин се би за втори път за световна титла в тежка категория на професионалния бокс. Излезе на ринга срещу едно от двете най-големи имена в дивизията в момента. На негова територия, пред негова публика, в държава, която към днешна дата е меката на този спорт, имайки най-много имена сред първите 20 в световната ранглиста. И в крайна сметка по-логичното се случи – Пулев загуби от шампиона насред Империята.

И се връщаме към написаното в съботния ни брой. Как неговата загуба ще промени нещо в родния бит? Никак. Но, от друга страна, благодарение на излизането на Кубрат на ринга в събота вечер всички ние, които харесваме спорта и искаме да видим как нашите сънародници печелят, имахме право да мечтаем. Защото онова „ако” се бе случило, то сега България щеше да е на върха на планетата. Уви, не се получи. Но вместо да коментираме как той се държал преди мача, какво правил след него и т.н., нека да се замислим малко. Ако Пулев изобщо го нямаше там, то нищо от това нямаше да е възможно. Тези емоции, които изживяхме покрай него – кой с усмивка, кой с носталгия, нямаше да са налични.

Затова е добре всеки от нас, който е бил развълнуван от този мач в събота, подкрепящ или не, хейтър или фен, да каже, „Благодарим ти, Кобра”. Така, както искаше да го направи и онази жена, с трибагреника, насред централната трибуна в „Уембли Арена”. Дано в следващите 10-20 или 30 години отново имаме възможност да изпитаме подобни емоции. А след някой и друг ден раните на Кубрат ще отминат. Както и ядът му, че за втори път не успя да поднесе изненадата. Но със сигурност след години ще се връща към тези моменти с усмивка и задоволство. Защото не стана първият българин, световен шампион, но пък бе първият българин, дръзнал да опита да го направи.

Хари ЛАТИФЯН, в-к "Тема спорт"