Галерия

Шоуто в професионалния бокс е точно толкова важно, колкото и чисто спортните умения. Тъкмо големите приказки и жестове преди мачовете събират толкова зрители, а оттам и приходи за най-големите майстори на ринга. Но след това те трябва да защитят думите с дела, а да вършиш каквото и да е доста трудно, ако някой огромен тип те налага с юмруци. Тайсън Фюри обаче отново показа, че е №1 и в двете изкуства.

“Аз съм човек, който се ражда веднъж на 500 години”, каза самопровъзгласилият се за Крал на циганите боксьор през 2015-а преди мача си с Владимир Кличко. Тогава приказливият веселяк изглеждаше като поредната жертва на мъдрия и всемогъщ шампион. Украинецът пък иронично се опитваше да му постави психиатрична диагноза - биполярно разстройство, облегнат на една от многото си дипломи - все пак за разлика от почти всичките си колеги, той е и добре образован.

Шест години по-късно не е сигурно кой от двамата е бил прав. Дори и ако Тайсън Фюри е единственият, който вярва в старото си заклинание, сякаш това е достатъчно то да работи поне засега. Макар и да не е станал безспорен шампион, британецът вече минава за най-добрия боксьор в тежка категория в последното десетилетие, а освен това генерира огромен интерес към изявите си, с което определено превъзхожда всички останали в играта.

Наистина Краля на циганите няма как да бъде сравнен с когото и да било - съдбата му е уникална точно както и стилът му на ринга. Ражда се в покрайнините на Манчестър в семейството на Джон Циганина - ветеран от боевете с голи ръце, който впоследствие прекарва близо десетилетие в затвора, защото извадил окото на свой стар враг. Малкият е кръстен на Майк Тайсън, любимец на Джон, но се ражда само 450 грама, а лекарите казват на баща му, че няма големи шансове да оцелее. На 11 напуска училище, за да започне работа в пътното строителство заедно с баща си и тримата си братя. Година по-рано Джон вече е започнал да го учи на тънкостите на бокса, като впоследствие е сменен от чичото Питър (и двамата братя по различно време лежат в затвора, а наставник на младия Тайсън е този, който е на свобода). В семейството вярват, че са сред високопоставените цигански кланове на Острова като техни далечни роднини са легендите от боевете с голи ръце Юрая Бъртън и Бартли Горман, които са се наричали Крале на циганите и според Тайсън това му дава право да се кичи със същото прозвище.

След сравнително кратка кариера при аматьорите, в която представлява както Великобритания, така и Ирландия, младият Фюри се мести на профи ринга, където започва да реди победа след победа. Два успеха срещу Дерек Чисора по различно време му носят първо британската титла, а после и европейската, което е статутът на претендент за световната на Кличко. Така се стигна до изненадващия триумф на непохватния гигант, който с едната ръка придържаше гащите си, докато с другата налагаше уж неуязвимия шампион.

Този миг обаче се превърна в повратен момент в кариерата и живота му. Фюри се оказа напълно неподготвен да стои на върха. Скоро след триумфа той отказа да защитава пояса на Международната боксова федерация (IBF) и бе принуден да го върне, а впоследствие се оттегли и от планирания реванш с Владимир Кличко. Заедно с братовчед му Хюи Фюри са хванати с допинг - нандролон, като обясняват, че приели анаболният стероид с телешко месо от местен фермер. Тайсън обаче признава, че употребява и други забранени вещества като кокаин, а след някой и друг месец се появява с огромно шкембе. Папараците неведнъж го снимат пред дома му с огромни пакети чипс и шишета с уиски, така нездравословната “диета” го вкарва в “категория над 170 кг”.

Косвено потвърждава “диагнозата” на Кличко и твърди, че само християнската му вяра го спира да направи опит за самоубийство. Това обаче не му пречи да се изявява медийно, като твърди, че продължава да е най-добрият боксьор и може във всеки един момент да пребие новия крал на тежката категория Антъни Джошуа.

След малко повече от година борба с вътрешните демони Фюри решава да се завърне в бокса, но трябва да изчака да изтече наказанието му за употреба на забранени вещества. В крайна сметка през 2018-а отново е на ринга и побеждава неизвестния албанец Сефер Сефери в почти пародиен мач, след това печели по точки срещу италианеца Франческо Пианета - също неособено впечатляващо представяне. Може би това кара шампиона на WBC Дионтей Уайлдър да се съгласи на мач в края на същата година. Фюри доминира в надиграването, но американецът го праща на два пъти на пода, вторият път в последния рунд, но реферът отброява доста бавно, което позволява на Тайсън да стане и да довърши мача. Съдиите дават равен резултат, а двамата съперници твърдят, че са победители, като Уайлдър запазва пояса. Но само до реванша, в който Краля на циганите го побеждава с технически нокаут в седмия рунд. А с това става и първият след Ленъкс Люис, притежавал всичките титли в тежка категория, макар и по различно време.

Материал на "Труд"