Георги Георгиев е бронзов олимпийски медалист от Атина 2004. Печели отличието в категория 66 килограма.

Има десетки медали от международни турнири, той е и двукратен световен и двукратен европейски шампион по самбо.

В момента е председател на клуб по джудо „Кодокан“ в Пазарджик, директор на Спортното училище в родния му град, а от няколко дни отново е селекционер на националния отбор на България. Ето какво каза Георги Георгиев пред Букмейкър Рейтинги:

-Да започнем от най-актуалната новина. Завръщате се начело на националния отбор на България по джудо. Това със сигурност е признание, но с вашата натовареност как взехте това решение?
-Това е едно предизвикателство с оглед на това, че България ще бъде домакин на Европейско първенство по джудо, което ще бъде изключително отговорно. А и то ще постави началото на следващата квалификация за нашите спортисти. И затова реших да приема това наистина сериозно предизвикателство. Моята задача по-скоро ще се изразява в координирането работата на треньорте, изготвяне на плана за ралбота, както и селекцията на състезателите. По-скоро се нагърбвам с повече организационна работа, а не треньорска.

-Като за начало кажете какви са първите ви цели, какво искате да постигнете?
-След като напуснах предишния път поста национален селекционер преди около 6 години, винаги съм бил вътре в джудото, интересувам се от националните отбори, следя международния календар и всички състезания. Мисля, че всяка една промяна, която ще бъде направена, ще доведе до нещо по-добро. Така е във всички области на живота. Надявам се промяната, която и ние ще осъществим, също да доведе до положителни резултати. Имаме изключително добри състезатели, които при подходяща подготовка да се представят максимално добре тази година.

свързани статии

-Какво ви предстои в най-скорошен етап от подготовката, лагери или турнири?
-Всичко е доста относително заради извънредната ситуация. Ние бяхме направили една програма по дни и седмици до края на годината, като първата ни цел беше европейското първенство в края на април. Но планът са премени заради Ковид сиутацията. Отложиха се доста международни лагери и състезания. Нашата подготовка ще продължи в България. Бяхме в Сливен една седмица, а сега десетина дни ще има лагер и в Пазарджик. Нашият град е домакин на държавното първенство 22-23 януари. На този шампионат ще се определи и съставът за европейското първенство. След това някои от състезателите ще заминат за Словения на международен лагер, други ще останат в София. Първият ни важен турнир ще бъде Grand Slam в Париж, който е един от най-силните турнири в света. Там ще премерим сили с останалите, за да видим къде се намираме в подготовката и къде сме спрямо съперниците.

-Самият вие пазите добри спомени от този турнир в Париж?
-Да, аз имам много участия там, имам и добри класирания. През 2006 година станах шампион в категория 73 килограма. Това според мен е един от най-хубавите турнири, тъй като има много състезатели наистина от цял свят, повече от 100 спортисти в една категория. Има джудисти и на средно, и на ниско ниво, но и на много високо, което ти позволява да се докоснеш до всяка една школа в света и така да видиш къде се намира световното джудо в този момент.

-Много ли е различен потенциалът на сегашните състезатели от онези, които вие тренирахте отново в тази роля преди години?
-В момента има доста добри състезатели от новото поколение, но има и от времето, в което аз бях треньор преди няколко години. Това са Янислав Герчев, Ивайло Иванов, Ивелина Илиева. През 2010 година, когато приключих активната си спортна кариера и се насочих към треньорството – станах треньор на националния отбор, 95% от състезателите и от участниците в лагерите бяха младежи и девойки. На крехка възраст между 18 и 20 години, нямахме нито един джудист в мъжка възраст. Сега нещата са малко по0различни, имаме състезатели на много високо ниво, имаме добро поколение и ако умеем да съчетаем тяхната подготовка и на едните, ин а другите, предполагам, че след една година ще имаме пълноценен отбор мъже и жени.

-Вие сте последният медалист, но Атина 2004 година сякаш остана доста назад във времето? Ще имаме ли отново медал в джудото на Олимпийски игри?
-Аз чакам този медал вече три Олимпийски игри. Надявам се на следващата в Париж самите джудисти да са си взели поуки, да следват историята, да направят това, което е необходимо. Ръководството на федерацията и треньорите ще положат усилия в тази насока и наистина се надявам в Париж да имаме минимум медалист, а защо не и шампион. Имаме потенциал, имаме спортисти, разполагаме с база – имаме всичко, но вече е и въпрос на стечение на обстоятелствата, късмет, шанс, добра подготовка. Надявам се на следващата Олимпиада отново да бъдем в медалите.

-В крайна сметка всичко зависи от самите състезатели?!
-Категорично. Никой няма да излезе вместо теб срещу противника на татамито и да покаже характер, воля за победа, желание за реализиране. Тези качества самият състезател трябва да ги притежава и да ги доказва всеки ден и до последно.

-Бяха ли близо нашите трима представители във вашия спорт до медалите в Токио миналото лято? Ивайло Иванов ли пропусна своя шанс?
-Ивайло може би за втори поредна Олимпиада изпусна медал. Същото направи и в Рио – там имаше голям шанс, но го изпусна. Сега в Токио беше много близо до медала… Надявам се повече да не прави такива грешки. Янислав Герчев също имаше възможност да стигне до четвъртфиналите и вече в този етап на борбата нищо не се знае какво може да се случи. Янислав загуби от бъдещия олимпийски вицешампион, така че имаме потенциал.

-Губи ли се мотивация, след като не успееш да спечелиш медал или да постигнеш целите си? Защото си се подготвял три или четири години, не успяваш да постигнеш конкретна цел – как запазваш мотивация да продължиш след такъв момент?
-Всеки един професионален спортист трябва да е свикнал със загубите, тъй като това е една от най-трудните части в живота. Да започнеш да приемаш загубата и да направиш така, че следващият път да не допускаш същите грешки и да спечелиш. Защото, ако една загуба те демотивира толкова лесно, ти не си за тази работа. Трябва да си по-твърд и да приемаш нещата такива, каквито са. В крайна сметка загубата е част от този процес.

-Като председател на пазарджишкия клуб Кодокан, доволен ли сте от масовостта на джудото в града? Успявате ли да държите интереса на младите към този спорт?
-Винаги има какво да се желае. Работим по въпроса постоянно все повече и повече деца да се занимават с джудо. Хората да разбират все повече историята и какво представлява нашият спорт. Към момента имаме доста деца, всички групи са пълни.

-Със сигурност едва ли всичко тече по мед и масло в джудото, да не кажем и в други спортове. С какви трудности се сблъсквате, как успявате да накарате децата да спортуват?
-Както във всеки един спорт, а дори и в ежедневието, всеки треньор, организатор или човек, който отговаря за дадения процес, трябва да направи така, че да задържи вниманието на децата или конкретните участници. За спорта например, един треньор е длъжен и трябва да даде всичко от себе си, за да покаже какви ще бъдат ползите от дадения спорт на децата и най-важното е да ги накара да заобичат спорта, да създадат социална среда и това да стане част от ежедневието им.

-Как задържате интереса на подрастващите, защото в една опрелена възраст за тях като че ли е по-лесно да бъдат пред компютъра?!
-Това се възпитава в семейството, в средата, в която живееш. Има деца, които задържат вниманието си върху спорта, но има и такива, които приключват с него в тази възраст. Спортът е изключително труден, когато говорим за професионално ниво и в него остават много малко хора. И тук точно е нашата работа на треньорите и на тези, които се занимават със спорт, да обяснят на всички тези деца и младежи, че не е важно да станат професионални спортисти. И когато решат да не станат такива, да продължат да се занимават с него, защото това ще им носи позитиви през целия им житейски път от там нататък.

-Колко важни са базите не само за професионален спорт, но и за масов в днешно време? Защото вие спечелихте медал на Олимпийските игри в Атина, като преди това сте се подготвяли, тичайки на дигата на река Марица в Пазарджик. Сега това звучи по-скоро като филм, а не реалност…
-Материалната база е на едно от първите места в спорта. На практика, ако нямаш зала, къде да практикуваш този спорт?! Всичко останало минава на заден план. Някога бяха и по-различни времената, ние сме възпитавани по по-различен анчин, докато сега е много по-трудно да вкараш някое дете в студена и мокра зала, да няма подходящи условия, треньорът да му се кара… Тези неща сега са изключени. Смятам, че в тази посока особено в Пазарджик нещата са много променени и базите ни са на високо ниво.

-Вие сте директор на Спортното училище в родния ви град Пазарджик. Представяли ли сте си, когато се захванахте и с тази дейност, че един ден наистина може да имате олимпийски медалист в лицето на ваш възпитаник на училището?
-Като ръководство на училището и като хора, които се занимаваме със спорт, това са нашите цели. Да им предоставим условия да се развиват и да печелят медали. Това са нашите амбиции.

-Колко нужни са спортните училища, за да имаме успехи в спорта. Това е тема, която се дискутира много в последните години?
-Разбира се, че има ползи от наличието на спортните училища – това едва ли е казус, който трябва да дискутираме. Когато човек иска да се занимава професионално със спорт, мястото му поне според мен е точно в такова училище. Там се изготвя специална програма – не само учебна, но и спортна. Защото знаем, че масовите училища и гимназиите имат съвсем различна програма. Учебната програма по предметите е еднаква, но самият режим на работа е по-различен. В спортните училища режимът е такъв, че имат възможност да провеждат повече тренировки в сравнение с връстниците им. И от тук идва разликата. Говорейки за нашето спортно училище и високите спортни постижения, много се надявам, ако не в Париж 2024, то на следващите Олимпийски игри 2028 да имаме медалист. В Париж ще бъде нашето първо поколение, което ще бъде още на 18-19 години, но след това през 2028 година това ще бъдат едни 22-23 годишни спортисти – наши бивши възпитаници, които се надявам да постигнат успехи

-Как се справяте с ковид ситуацията в училище?
-Трудно е, както в училище, така и в спорта. Пандемията много ни попречи не само в учебния процес, но и в клуба по джудо, както и в останалите клубове в страната. Наблюдавам лек спад на масовостта в подготвителните групи, изготвените планове се променят постоянно, отпадат или се променят дати за състезания и то не само в България, а по цял свят. Всичко е в резултат на пандемията.