17 години! Точно толкова трябваше да чакаме, за да видим, че за българския футбол има надежда. Доказаха го тези около 40 хиляди на Националния стадион, които изнесоха лекция по любов, вярност и желание за битка и победа. Те показаха смисъла. Смисъл, който не се корени в 10, 15 или 20 поредни титли. Те преподаваха, изнесоха нагледен урок и дадоха редица поводи за размисъл, а изводите трябва да си направят не един и двама, от които зависи съдбата на този спорт на всички нива.

В Левски 13 години се говореше за прокоба. Но тя бе развалена още преди първия съдийски сигнал на Никола Попов. Сините го направиха! Не само, защото спечелиха купата, а защото стигнаха до този мач в един сезон, в началото на който не се знаеше дали ще ги има. Те не само оцеляха, но върнаха публиката и надеждата си. Именно тези фенове бяха основната съставка на магията, а шаманът се казваше Станимир Стоилов. 

свързани статии

Всичко друго са алабализми и зле скроени опорки. Как НАП е давал лицензи, кой е наливал пари са въпроси, които няма как да помрачат радостта на сините и да хвърлят петно върху успеха им. Същите тези въпроси бяха актуални в продължение на декада, но това не помогна във витрината на “Георги Аспарухов” да влезе трофей. И нямаше да влезе още толкова, ако отборът не бе излязъл от омагьосания кръг, в който се въртяха Гошо Тодоров, някой по-известен футболист от близкото минало и разни заплатаджии с добри визитки, но без поглед и идея за развитие на клуба. 

Победата на Левски не бе изкована в тези 90 минути на “Васил Левски”. Тя дойде с назначаването на визионер в лицето на Станимир Стоилов, за когото не е важно да спечели 3 точки, да си осигури по-бързо крило или да излъже някой съперник. С идването си на „Герена” Мъри получи кредит на доверие и подкрепа. Той обърна внимание и се зае да промени всеки един детайл. От комуникация между клуб и фенове, през маркетинга, как ще се работи в школата до морала на футболистите и представянето им със синята фланелка. Той успя да убеди играчите си, че “Левски е отговорност и ангажимент”, както каза след мача Илиян Стефанов. Направи го на дела, а не само на думи. 

Галерия
93 | 101
Финал за Купата между ЦСКА и Левски

Колко от играчите в ЦСКА с изключение на Иван Турицов биха повторили тези думи? Самият Стоилов макар да е разчитал на тази трупана с годините енергия, едва ли е вярвал преди няколко месеца, че ще стигне до триумфа толкова бързо. Направи го, за да покаже на всички, че това е пътят. И най-добре ще е ако от ЦСКА се възползват от изнесения им открит урок как и с по-малко пари целите могат да бъдат постигнати. Думата е за онези, които ръководят процесите, дават парите и поръчват музиката. 

А когато за 90 минути не си създал голово положение и нямаш точен удар в очертанията на вратата на съперника, то единственият извод е, че си поканил фалшив оркестър. На “Армията” в последните години така надградиха, че този сезон го завършиха с общ резултат 1:11 срещу Лудогорец и срамно представяне във финала за купата. Безсилието във финалния мач дори не е черешката на тортата, защото ако се продължава по същия модел на работа, то по-лошото предстои. 

Феновете на ЦСКА бяха фантастични на стадиона, но отборът изграден от отговорните фактори на „Армията” бе кръгла нула. Страданието за привържениците на червените бе предизвестено от непоследователната политика, треньорските рокади, селекцията на парче и загубата на доверие между клуб и фенове. Натрупването на безброй грешки доведоха не просто до загубата на един трофей. Те направиха така, че червените тръгнаха стремглаво надолу. Фиаското за ЦСКА е пълно. Загубиха купата дори без бой. Предстои синьо лято.

Явор Пиргов, "Тема спорт"