Във вчерашния 17 юли се навършиха 10 години от един шантав футболен ден. Ден, който ще се запомни с едни от най-злополучните дузпи в историята, донесли страшно унижение на Бразилия и голямо петно върху кариерата на поне няколко футболисти.

На тъкмо завършилото Европейско първенство се нагледахме на драматични надстрелвания от бялата точка, а цяла седмица след финала Англия не спира да обсъжда дузпите срещу Италия, при които три поредни пропуска на "трите лъва" накараха "Уембли" да потъне в скръб.

Но ето че историята помни и далеч по-жестоки провали на един отбор от 11-те метра. И не става въпрос за какъв да е отбор. Преди 10 години звездният състав на Бразилия някак се провали при всичките си четири дузпи в четвъртфинала на Копа Америка срещу Парагвай. 

Абсурдната ситуация беше колкото тъжна за бразилските привърженици, толкова и забавна за всички останали. Ако се върнем още 17 години преди гротеската срещу Парагвай, на 17 юли 1994 г., ще стигнем до финала на Световното първенство в САЩ, където футболните богове бяха на страната на Бразилия срещу Италия.

Там драма не липсваше и емоциите се люшкаха и в едната, и в другата посока, преди да се стигне до фаталния пропуск на Роберто Баджо. Привържениците и на двата тима се лашката между болката и радостта, надеждата и разочарованието. Но дузпите срещу Парагвай бяха нещо различно, там надеждата в бразилския лагер така и не се появи. 

Още по-абсурдното беше, че парагвайците бяха достигнали до четвъртфиналите без да спечелят нито един мач в турнира. Трите им двубоя в групите меко казано не бяха впечатляващи и се състояха от нулево равенство с Еквадор, 2:2 с Бразилия и 3:3 с Венецуела, като в последния мач Парагвай водеше с 3:1, но не успя да спечели.

Благодарение на прочутите великодушни правила на Копа Америка, "гуараните" продължиха към елиминациите като един от най-добрите трети отбори. Не стига, че нямаше победа, но Парагвай беше загубил и талисмана си Роке Санта Крус заради контузия - и никак не изглеждаше застрашителен съперник за Бразилия в четвъртфинала в Ла Плата, Аржентина.

"Селесао" пък разполагаше с поколение от невероятно вълнуващо младоци като Гансо (21 г.), Алешандре Пато (21) и Неймар (19), а последните двама тъкмо бяха отбелязали по два гола срещу Еквадор.

В онзи период звездата на Парагвай беше не някой на терена, а горещата Лариса Рикелме, която беше обещала да позира гола на плажа, ако нейните сънародници спечелят Копа Америка. Естествено, тогава това изглеждаше толкова невероятен сценарий, че обещанието ѝ не беше проява на особена смелост.

Четвъртфиналът между двата състава предложи скучен футбол без попадения, а бразилската доминация не доведе до нищо заради нервността на футболистите в жълто.

Най-вълнуващият момент през 120-те минути се оказа схватката между Лукас Лейва (тогава от Ливърпул) и Антолин Алкарас (по-късно от Евертън), донесла червени картони и на двамата. Голямата врява обаче остана за дузпите.

Начало на изпълненията сложи бившият плеймейкър на Манчестър Сити Елано, който с невероятно сватбарски удар наподоби Баджо през 94-та и прати топката високо над гредата. Полузащитникът на Парагвай Едгар Барето върна жеста и също не уцели вратата, но това беше последният светъл лъч за бразилците.

Трети зад топката застана Тиаго Силва, който тогава беше сред звездите на Милан. Неговият мек и неубедителен удар беше спасен от Хусто Вияр и така дори след три изпълнени дузпи нулите оставаха на таблото. Марсело Естигарибия беше първият, който най-сетне успя да порази вратата и да изведе Парагвай напред. 

Може би най-голяма вина сред бразилските изпълнители трябва да понесе левият бек и бъдещ ресторантьор Андре Сантос. Вече станал свидетел на доста нелепия опит на Елано да подплаши птиците над стадиона в Ла Плата, той сякаш умишлено пробва да изпрати топката още по-високо над гредата и успя, а после погледна укорително към бялата точка.

Тук няма как да не припомним, че скаутите на Арсенал явно са останали доволни от видяното, тъй като след по-малко от два месеца привлякоха Сантос и той се превърна в една от най-големите трансферни издънки на "топчиите".

Обнадежден от мъките на "Селесао", Кристиан Риверос покачи на 2:0 за Парагвай с категорично изпълнение и Бразилия вече висеше на косъм, когато към 11-те метра се запъти нападателят Фред с вечно натъжената си физиономия.

Заради предните пропуски, той нямаше как да е особено уверен, макар че беше изиграл един от най-добрите си сезони на клубно ниво, и деликатно завъртя топката встрани от дясната греда. Така Бразилия не само изпусна и четирите си дузпи, но в три от тях изобщо не уцели вратата.

Иронията се подсилва от факта, че Парагвай достигна чак до финала, и то все така без да спечели нито един мач. На полуфинал "гуараните" се изправиха срещу Венецуела и отново надделяха при дузпите след 0:0 в редовното време и продълженията. 

В мача за трофея най-сетне се намери кой да елиминира парагвайците и Уругвай победи с 3:0 за ужас на Лариса Рикелме и нейните сънародници. В Бразилия този фарс при дузпите нямаше как да бъде забравен бързо, но може би най-зле се отрази на халфа Елано.

Той се върна да играе в родината си и премина в Сантос, вероятно с надеждата, че ще блесне като съотборник на Неймар и Гансо и ще удължи кариерата си в националния тим. 

Но онази плачевна дузпа се оказа последното му отиграване като национал на Бразилия. Само 10 дни след нея, Елано отново беше в действие, този път в един от най-атрактивните мачове в модерната футболна ера.

Сантос прие Фламенго в сблъсък между новата звезда Неймар и легендата Роналдиньо. Ней отбеляза два гола, един от които даже взе наградата "Пушкаш", докато Роналдиньо блесна с хеттрик и Фламенго спечели с 5:4.

Елано също не пропусна да остави своя отпечатък върху двубоя, макар и не както би му се искало. Към края на първото полувреме, при 3:2 за Сантос, той се зае да изпълни дузпа а ла Паненка. Но изпълнението беше толкова лошо, че вратарят Фелипе реши да пожонглира с топката преди да я улови.

Просто понякога най-добрият начин да забравиш едно унижение е да си докараш ново, още по-голямо.

Материал на webcafe.bg