Манчестър Юнайтед срещу Байерн. Само споменаването на този сблъсък изважда спомените за финала в Шампионската лига през 1999 година. Онези знаменити добавени минути, в които "Червените дяволи" вкараха два гола и обърнаха резултата от 0:1 до 2:1.

Снощи Юнайтед и Байерн играха отново. На "Олд Трафорд". Мачът завърши 1:1, но в лагера на англичаните се чувстват като победители. Защото всички ги обричаха на сигурна загуба срещу европейския първенец.

Но трябва ли наистина Юнайтед да се радва на това равенство? Да, мечтата, че отборът може да се класира на полуфиналите, остава жива. А това, в сезон като този, е светъл лъч. Но да се радваш на равенство 1:1 след такава игра, говори колко дълбоко е потънал Юнайтед.

Байерн доминираше във всяко отношение снощи. Изнесе лекция по владеене на топката и въпреки това, резултатът е определян като малък триумф на Мойс. Шотландецът все още може да бъде разгромен на реванша след седмица, но засега усещането е героично.

Мнозина преди мача са се питали дали Байерн няма да вкара 4-5 гола на "Олд Трафорд". Но точно затова Мойс се е чувствал много комфортно преди мача. Защото не е бил под натиск да преследва традициите на Манчестър Юнайтед. А е можел да заложи на това, което правеше в Евертън най-добре - да пусне отбор, който просто да опита да руши играта.

Юнайтед съвсем не изглеждаше като Юнайтед снощи. Клубът се определя с гордост като "най-големият в света". Но за да си такъв, трябва да се представяш на ниво. Да носиш атакуващ дух, кураж и смелост да опиташ да спечелиш. Независимо кой е съперник.

А Юнайтед се защитаваше с всички играчи и успя да измъкне нещичко благодарение на статично положение. Това ли е Манчестър Юнайтед?

Речта на Мойс преди мача може би е била най-лесната му в тези 9 месеца в Юнайтед. Той просто е трябвало да напомни на играчите, че всички очакват Байерн да ги разгроми. И шотландецът извади тим, който бе настроен единствено да се защитава, и ако може да контраатакува. Не ви ли звучи това като Евертън от последното десетилетие?

Фил Джоунс се хвърляше да избие топката дори с главата напред. Игра като пожарен вариант и като ляв защитник, където трябваше да спира Робен. Александър Бютнер бе пуснат на терена само с една цел - да защитава. Рио Фърдинанд и Неманя Видич, може да са на възраст вече, но не трябваше да се притесняват дали някой няма да се промъкне зад гърба им и да използва липсата им на скорост. Защото отборът се бе окопал пред вратата си.

Никога преди Юнайтед не е бил такъв аутсайдер у дома. Но Мойс прегърна тази роля и измъкна равенство, което му дава да диша спокойно още една седмица. 

Но трябва ли да се сърдим на шотландеца за тази тактика? Той просто каза на своите флангови играчи да внимават в защита. Инструктира Уейн Руни да се връща да помага и се надяваше отборът му да не направи грешка. 

Въпреки равенството се видя огромната разлика между двата отбора в момента. Не само като игра, но и като очаквания, че дори и като треньори.

Мойс има титлата на втора дивизия с Престън през 2000 година във визитката си. Гуардиола има 3 титли на Испания, 2 купи на Испания и 2 Шампионски лиги за 4 години в Барселона, а вече спечели за рекордно време титлата на Германия. 

Мойс ще посочи резултата и ще каже, че решението му да играе като тим от долните дивизии, който приема отбор от Висшата лига, е било правилно. Въпреки всички очаквания, Юнайтед все още има шанс да продължи. Ако не беше пропускът на Дани Уелбек, "Червените дяволи" дори можеше да пътуват до Мюнхен с аванс.

Мениджърът на Юнайтед още не знае дали подходът му ще даде резултат. Ако се получи, страхотно за него и отбора. Но ако не стане? Тогава проблемът е голям и започват въпросите. Тогава хората ще започнат да забелязват, че Манчестър Юнайтед вече не прилича на Манчестър Юнайтед. А на Евертън.

ПЕТЬО ПЕТЕВ