Тези за първи път разрошени коси, след 19 години, в които дори прическата му беше еталон за изрядност, също бяха сигнал. Вчера, Хавиер Санети се беше отдал изцяло на емоцията. Въпреки че залога бе класиране в Лига Европа за Интер, капитана бе в центъра на цялата вечер. Заради него бяха и освиркванията по адрес на треньора Мадзари, за това, че не пусна Капитан Дурасел в дербито с Милан миналия уикенд. „4 май 2014, повече уважение за Капитана”, пишеше на един от плакатите на трибуните на „Сан Сиро”.

Вчера Санети бе наистина навсякъде. От съотборниците му, които бяха с №4 на гърба, по време на загрявката, до видеопосланието на Роберто Баджо и Лео Меси. Той беше на всеки от хилядите плакати на трибуните, в хилядите песни на публиката. Той беше в посланията на голмайсторите Икарди и Паласио. Той беше в центъра на вълната от фенове към ъгъла където Мадзари го прати да загравя в 40-ата минута. Той беше в центъра на хилядите снимки увековечили включването му в игра в 52-ата минута – неговия мач №857 за Интер.

Той влезе със специална лента на която пишеше „Санети 4 евър!”, а Самуел свали своята. Той веднага овладя десния фланг на терена и създаде много главоболия на Перейриня, който е с 15 години по-млад от него. После надбяга Кейта, роден през 1995 г. – годината, в която Санети пристигна в Милано. Пак той бе човека, който спаси в 90-ата минута един нахлул на терена зрител, да не попадне в ръцете на охраната.

Да отнемат сцената на Санети поне за малко успяха само две други икони, които също се появиха за последно на „Сан Сиро”. Диего Милито, който влезе в 64-ата минута и Валтер Самуел, който няколко секунди след това се хвърли и спря Клозе да вкара гол, който можеше да обърне мача. Принца и Стената съпроводиха Капитана в края на вечерта, за да поздравят публиката, която толкова години ги боготвореше.

След мача Санети прегърна президента Морати и собственика Ерик Тохир, за да се върне на терена, където бяха съотборниците му и всички от Интер, дошли да го прегърнат.

Санети чака дълго да заглъхнат овациите, за да каже своите последни думи пред тази публика. Тифози, които след години ще казват „Аз бях там”, „Аз съм го гледал наживо”. Защото Санети ще остане във футбола, като една от най-големите легенди. Той може да не е спечелил световната титла или Златната топка. Но с Интер спечели всичко, което можеше. И го направи след дълги години чакане, в които мнозина биха се отказали.

Санети обаче избра да остане верен на един клуб и да даде всичко до край за него. А в днешно време, когато парите са всичко в тази игра, лоялността е малко срещано нещо. Още повече от футболист с качествата на Пупи. Футболните му способности ще бъдат помнени от тези фенове дълго. Но още по-ярко ще останат спомените за страстта, джентълменството, способността да се пребори с всяка болка и да се изправи след всяко падане. Спомените за човека, готов да приеме загубата и да опита отново. Спомените за човека, който стигна футболното безсмъртие в Мадрид, като вдигна Купата на Европейските шампиони като капитан на отбора спечелил требъл. Човечност и уважение. Това е най-важното нещо, което ще запомним от Санети.

Защото за толкова дълго време в играта всеки може да си създаде врагове. Но не и Капитан Дурасел. Съперниците може и да се страхуваха от него, но го уважаваха и му се възхищаваха. Защото никой не може да мрази Санети. Независимо от кой отбор е или от коя религия.

Санети е на 41 г. личи си му от косата, от движението, от езика на тялото. Той остаря на терена. Но когато е на игрището това не си личи. Той винаги дава максимума, надбягва момчетата, които може да са му синове. Защото той знае, че е негова отговорността да дава примера на другите. И той наистина е не само играч, но и човек за пример. Затова не може да не кажем едно огромно БЛАГОДАРЯ на Капитан Санети!

ВИДЕН ПЕТРОВ