Левски ще заприлича на слон на дърво

Левски загуби с 0:2 от Славия и напрежението на „Герена“ се покачи точно преди коледните празници. Последните дни от годината трябваше да бъдат безоблачни за сините, те сами си ги направиха напрегнати. Защото със сигурност по време на зимната пауза ще усещат, че скоро във врата им ще задиша Лудогорец, а най-вероятно и ЦСКА. Трудно човек може да си обясни точно защо за двубоя в „Овча купел“ Хулио Веласкес извади 8 титуляри от състава и направи толкова голяма ротация. Испанецът влезе в обяснителен режим, опитвайки да защити решението си. Но това поражда още повече въпроси, а не дава исканите от феновете отговори.

Статистиката с по колко промени от мач за мач прави Веласкес е ясна. Но има и доста други. И е по-добре на тях да наблегне треньорът. Защото случилото се на „Александър Шаламанов“ е доказателство, че на шефовете в Левски, а и на треньорския щаб може би им се иска всичките им футболисти да са равностойни и постоянните въртележки да не се отразяват, но това не е така. И станалото най-логично може да се обясни, като демонстрация от треньора, че на практика няма две еднакви по сила единайсеторки, въпреки че цял сезон твърди обратното.

Намирисва на търсене на селекция за гонене на титла. И на посочване пред ръководството – с титулярите мача го взимаме с 3:0, без тях падаме с 0:2. Звучи кощунствено, но изглежда и доста аргументирано съждение. За друго адекватно не се сещаме. А за неадекватни не ни се мисли, няма смисъл да влизаме в теории на конспирациите.

Веласкес не един път е посочвал, че той е само треньор и е тук, за да подготвя играчите, с които разполага. Не се съмняваме, че за всеки от тях той има голяма база данни с всякакви статистики. Е, и Хулио ще се съгласи, че показателите на Х са различни с тези на Y. Защото няма как да каже на черното бяло.

Нека обаче говорим с имена. Причината е, че наистина има футболисти в състава, с които няма как да се гони титлата, когато те получават главни роли в завързани сблъсъци.

Срещу Славия Веласкес на практика бе разбил всички изградени взаимовръзки. Преди това Никола Серафимов го гледахме като десен бек, а срещу белите бе централен защитник. И като такъв е, меко казано, прекалено колеблив, а пред него като присъствие в състава Кристиан Димитров изглежда световна величина. Цунами е капитан, но си стана резерва и с право. Като бекове действаха Камдем и Макун, тоест хора, които не могат да имат съществен принос при изнасяне на топката, а след това и в атака – просто такъв им е профилът.

Асен Митков получи титулярно място още от Николай Костов, но оттогава младежкият национал тъпче на едно място. И си прави едни и същи грешки. Тези от плейофите за Лигата на конференциите срещу Айнтрахт не спират да се претворяват във всеки по-напечен мач. Той просто не е за такива. За подобни не е Марин Петков. Той вкарва срещу по-малките, носи важни точки и никой не го отрича. Но когато е под прожекторите, слага шапката невидимка. Споменаваме двамата, защото точно те знаят какво е Левски. Не са като най-скъпоплатените Фабио Лима и Рилдо, които отдавна трябваше да са изчерпали кредита на доверие.

Но понякога незнайно защо биват вадени от нафталина. Може би за да докажат за пореден път, че нямат място на терена. И са нужни нови на тяхно място. Такива като Бурас, който е най-силният халф в състава. Но първо е нужно клубът да се раздели с тях, както и с трениращите за здраве Карлос Охене и Патрик Мислович. Е, вярно – съставът има големина. Но какви са качествата му? Хулио Веласкес натъртва, че обича да анализира в детайли съперниците. Интересно дали в тях е фигурирало, че Славия е по-силен в момента от Септември и Спартак Вн?

„Първото място не ни е от лотарията“, отбеляза испанецът. Прав е. Но с още един-два такива мача Левски ще заприлича на слон на дърво – никой не знае как се е качил там, но всеки знае, че ще падне. Просто защото няма класата, която си мисли, че има. И това личи в мачовете срещу по-стойностните тимове в елита. И би трябвало отговорните фактори да го виждат.

Материал на Янаки Димитров