Здравейте, уважаеми читатели, на Gol.bg. Заради липсата на мачове, причинена от пандемията от коронавирус, подновяваме рубриката си "Шампионска лига - Архивите са живи".

В нея ще ви припомняме едни от най-запомнящите се и легендарни финали в Шампионската лига.

Днес ще ви върнем през пролетта на 1999 година, когато на "Ноу Камп" се изигра един от най-великите мачове в историята на Шампионската лига.

Тогава Манчестър Юнайтед грабна купата след драматичен успех над Байерн, но за това по-късно.

Преди това ще ви припомним и малко факти за този турнир:

Шампионска Лига на УЕФА е най-важният европейски клубен футболен турнир. До сезон 1992/93 носи името Купа на европейските шампиони. Той се смята за един от най-престижните трофеи в световния клубен футбол. Провежда се всяка година от УЕФА.

Турнирът се провежда за първи път през сезон 1955/56 и е създаден по идея на френския журналист Габриел Ано като надпревара, в която взимат участие победителите в националните първенства на европейските страни.

След сезон 1992/93 турнирът е преименуван на Шампионска лига, а от сезон 1997/98 право на участие имат и отбори, подгласници на шампионите в най-титулуваните първенства в Европа. Промяната е направена с цел турнирът да стане „по-вълнуващ“ (въпреки че противно на името на състезанието, повечето от участващите отбори не са шампиони на страните си за предишния сезон).

Самите участници в Шампионската лига се разпределят в групи, като през годините броят на тези групи е бил различен. Най-успешният отбор в турнира е Реал Мадрид, който е печелил купата 13 пъти. След него се нареждат Милан (7 пъти), Ливърпул (6),  Байерн Мюнхен и Барселона (5 пъти).

По традиция купата на европейските шампиони се дава всяка година на отбора, спечелил финалния мач на турнира. Той има право да задържи трофея в рамките на една година. Ако един отбор спечели турнира три последователни пъти или го спечели общо пет пъти, той има правото да задържи трофея завинаги, като за следващото издание на турнира се изработва нова купа.

Драмата на "Ноу Камп"

За повечето наблюдатели спечелването на Шампионската лига от Манчестър Юнайтед през 1999 г беше последното действие по рехабилитацията на английския футбол след трагедията на стадион „Хейзъл“ през 1985 г.

Юнайтед победи Интер и Ювентус, за да достигне финал срещу Байерн (Мюнхен). „Червените дяволи“ губеха с 0:2 на „Деле Алпи“ и с общ резултат 1:3, но обърнаха изцяло развоя с голове на Рой Кийн, Дуайт Йорк и Анди Коул.

Манчестърци показаха, че имат класата и увереността да се справят с всякакви ситуации, като квалификационен кръг срещу ЛКС Лодз и група с Байерн, Барселона и Брьондби. Баварците спечелиха групата с две победи над Барселона и две равенства с Юнайтед.

Продължиха с общ успех 6:0 над Кайзерслаутерн и използваха шансовете си, за да отстранят и Динамо (Киев) на 1/2-финалите. Гол на Марио Баслер раздели двата отбора след равенство 3:3 в Украйна.

Тази невероятна победа за Юнайтед над Байерн на "Ноу Камп" бе кулминацията на сезона, в който те успяха да направят требъл – Шампионска Лига, ФА Къп и Висша лига.

Байерн Мюнхен също бяха на път да спечелят требъл – те вече бяха спечелили сребърната салатиера и Купата на Германия и вече се виждаха как вдигат трофея на Шампионска Лига, но англичаните го измъкнаха от ръцете им в последния момент.

Преди началото на срещата Сър Алекс Фъргюсън има сериозни проблеми със състава си, тъй като Рой Кийн и Пол Скоус са наказани за двубоя, в резултат на което Дейвид Бекъм е принуден да играе в центъра на халфовата линия, заедно с Ники Бът. Байерн започва уникално срещата и още в шестата минута вкарва.

Тогава Рони Йонсен фаулира Карстен Янкер точно преди наказателното поле, а ниският удар покрай стената на Марио Баслер се превръща в гол.

Германците са тотални господари през първото полувреме и изцяло доминират над Юнайтед. През второто полувреме Байерн отново разпилява англичаните, но прави уникални пропуски, удря и две греди, което в последствие им отнема трофея.

Според повечето футболни анализатори има и друга причина, освен пропуските на баварците, за издънката на Байрен и тя е свърана с действията на двамата треньори. Мениджърът на Юнайтед Сър Алекс прави уникални смени, като пуска в игра Теди Шерингъм и Оле Гунар Солскяер, които в последствие носят победата на англичаните.

От своя страна Отмар Хитцфелд прави сериозна издънка, като заменя Лотар Матеус в 80-ата минута (до този момент Матеус ръководи по брилянтен начин защитата на Байерн и англичаните нямат нито едно чисто голово положение). Така и не става ясно каква е причината за решението на Отмар, а и видимо Матеус не е контузен.

Следват най-историческите последни минути за Юнайтед. Първо Теди Шерингън изравнява в 91-а минута, а Солскяер носи трофея с попадение в 93-ата минута. Тогавашният президентът на УЕФА, Ленард Йохансон казва след срещата: „Не мога да повярвам.

Победителите плачат, а загубилите танцуват.“ Капитанът на баварците, Лотар Матеус сваля медалът си веднага, щом той е сложен на гърдите му. Помолен за коментар, той казва: „Победител стана не най-добрият отбор, а този с най-голям късмет.“ Заради тази победа, Алекс Фъргюсън получава рицарско звание от кралицата на Англия и правото да се нарича „сър“.  

Манчестър Юнайтед – Байерн (Мюнхен) 2:1 (0:1)

Голмайстори:

0:1 – Баслер (6 мин)
1:1 – Шерингъм (90+1)
2:1 – Солскяер (90+3)

Манчестър Юнайтед: Шмайхел (к), Г. Невил, Йонсен, Стам, Ъруин, Гигс, Бекъм, Бът, Бломквист (67 мин – Шерингъм), Йорк, Коул (81 – Солскяер)
резерви: Ван дер Гоу, Мей, Ф. Невил, Браун, Грийнинг,
Треньор: Алекс Фъргюсън

Байерн: Кан (к), Матеус (80 – Финк), Бабел, Линке, Куфур, Тарнат, Ефенберг, Йеремис, Баслер (90 – Салихамиджич), Янкер, Циклер (71 мин – Шол)
резерви: Дреер, Хелмер, Щрунц, Даеи
Треньор: Отмар Хитцфелд

Стадион: „Камп Ноу“, публика: 90 045 зрители
Съдия: Пиерлуиджи Колина (Италия)

<iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/BlTPTeVIzkQ" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>