„Ууф”. Пеп Гуардиола наду бузи и сложи ръце върху лицето си, неспособен да повярва на очите си. Отдясно баща му се смееше, отляво Мануел Естиарте, бившият ватерполист, сега „консилиере” (съветник) на Гуардиола, седеше с ококорени очи и зейнала уста. Долу Джеймс Милнър седеше на тревата разкрачен. С топката между краката му Меси ускори покрай него. Колективното „Ооо” премина в песен: „Меси! Меси! Меси!”

Той бе пробил и го бе направил отново. Часовникът показваше 37-а минута, а Меси отново литна Фернандиньо. Той вече бе изработил и гола, негова 21-ва асистенция за сезона. Щеше да има още повече, ако съотборниците му завършваха положенията с умението, с което той ги създаваше. Неймар не успя да превърне в гол брилянтно копнат пас 10 минути по-късно, последваха го и другите: накрая още 4 „асистенции” на Меси останаха неизползвани.

Луис Суарес се наслаждаваше от сърце на това. Не, не този Луис Суарес, а другият. Бившият плеймейкър на „Барселона” и на „Интернасионале” каза: „Заслужава си да платиш билета само за да гледаш Меси”. Суарес е единственият испанец, спечелил Златната топка – през 1960 г. Меси я спечели 4 пъти подред.

Горе в сектора Гуардиола потвърди. Това бе първият път, когато Гуардиола дойде на „Камп Ноу”, откакто напусна през 2012 г. като най-успешния треньор в историята на клуба. Но завръщането му беше скромно. Или поне така се предполагаше да бъде. Нямаше място в директорската ложа, вместо там, като обикновен „сосио”, Гуардиола седна на своето собствено място на „Камп Ноу”.

От стартовия състав на „Барселона” Иван Ракитич, Луис Суарес, Неймар, Жереми Матю, Марк-Андре Тер Щеген и Жорди Алба не бяха играли при него и много се коментираше как този тим на „Барселона” не изглеждал като неговата „Барселона”. Споровете за лика на отбора бяха свирепи и отмаляващи. Но все пак някои от отбора бяха познати. Особено №10. Човекът, за когото Гуардиола каза: Аз никога не съм виждал толкова добър играч ... и никога повече няма да видя.

Когато веднъж Меси вкара прекрасен гол в Сарагоса, Гуардиола чу как невярващ на очите си запалянко изкрещя: „Мамка му!” Той се обърна и отвърна: „Ако не беше той, щях да тренирам в Трета дивизия”. Той бе виждал Меси да прави грандиозни и смешни неща, но сега дори Гуардиола бе поразен. Той може вече да е треньор на „Байерн”, но му беше трудно да се въздържи да се наслади на това. А може би му беше още по-трудно да се овладее, за да не покаже колко много му се наслаждава.

После Луис Енрике го описа като „най-добрия футболист в света. Не само сега, но за всички времена”. Ако Меси изглеждаше не съвсем като Меси през последните 18 месеца, то в този момент той е може би още по-добър. И тук думите са безсилни: по-красноречива бе въздишката на Гуардиола „ууф” и усмивката грейнала на лицето на баща му.

Досега Меси вкара 20 гола през 2015 г., последните 2 от дузпа и с глава след летящ плонж срещу „Ейбар” в събота. Именно фактът, че той бе изпуснал дузпа и добавка с летящ плонж с глава в Манчестър запази интригата в този реванш. Той бе играл прекрасно там, но си тръгна мълчалив, с наведена глава. Една карикатура в Каталуния отбеляза многозначително: „Някои играчи се нуждаят от дузпи, за да се почувстват богове; други се нуждаят от дузпи, за да се почувстват като обикновени хора”. Той излезе твърдо решен да направи така, че „Барселона” да не плаща за пропуска му.

Той не вкара, но той изработи гола. Получил топката в средата откъм десния фланг, той за миг спря, преди да се понесе плавно. И ако Меси набира от 0 до 60, докато мигнеш с око, той минава от 60 до 0 също толкова бързо. Тръгнал към наказателното поле, той удари спирачки, измъкна се от Милнър и Александър Коларов и подхвърли идеален пас към Иван Ракитич.

Меси вече е директно замесен в 64 гола на „Барселона” този сезон – като сам вкарва или подава на другите. И това бе поредната демонстрация, че при Меси статистиката не казва всичко. „Той не вкара в нито един от двата мача, но бе решаващ и в двата”, каза Луис Енрике. През първото полувреме той бе просто зашеметяващ: бърз, плавен, със спиращо дъха докосване и водене на топката. В един миг той е дълбоко върнат, започващ комбинацията; секунди по-късно е на границата на пеналта на „Сити”, където нанася завършващ удар.

Играчите на „Сити” бяха привлечени от него, преди да разберат, че него го няма, или че топката изведнъж е на друго място, без предупреждение. „Той създаде абсолютен дисбаланс”, отчете Мануел Пелегрини. Често се твърди, че някои играчи не се нуждаят от засилка при стрелба, както няма нужда да подготвят крака си; Меси не се нуждае от замах, когато подава. Паузата, ако има такава, е незабележима. Репортажът от мача се превърна в постоянно повторение като онази песен: „Меси, Меси, Меси...” Бележките се съпровождат с прилагателните като „прелестен”, „ловък”, „блестящ”.

Два пъти той разтресе мрежата над напречния дирек от фаулове. Фернандиньо се просна, Милнър се просна, просна се и Меси. „Сити” го беше взел на мушката, но той отново и отново връхлиташе върху тях. Той повтори фактически същата асистенция като при гола към Алба, но положението бе пропиляно. Когато пусна подобен пас към Неймар, Алба вкара отбитата топка, но флагът беше вдигнат. Джо Харт го спря, докато го подминаваше след бърз пробив, и после Харт спаси друго положение на Суарес след асистенция на Меси.

Още един голов пас за уругваеца завърши с удар в аут. Докато часовникът тиктакаше, а Гуардиола си бе тръгнал, Меси и Неймар комбинираха отново. Аржентинецът се извърна, но Харт пак спаси. Меси легна на тревата, с поглед нагоре. Той не можеше да повярва на очите си. През по-голямата част от вечерта никой друг не можеше да повярва на очите си.

Сид Лоу, „Гардиън”

Превод: "7 дни спорт"