Преди малко повече от година Холандия бе на няколко дузпи от финала на световното първенство. А днес са пред опасността изобщо да не попаднат на европейските финали. Неделната загуба от Турция означава, че воденият от Дани Блинд отбор се изправя пред непосилна задача, макар че квалификациите се очертаваха като най-лесната му разходка. Защо отборът, който стана трети в света и бе втори 4 г. по-рано през 2010, падна толкова ниско и толкова бързо?

Загубеното поколение
Много се говори за застаряващото поколение от холандски суперзвезди, като Робин ван Перси, Ариен Робен и Уесли Снайдер. Те блестяха толкова дълго, но сега годините вече им тежат. И все пак нали Холандия разполага с куп млади таланти, които вървят нагоре? Мемфис Депай е най-открояващото се име, но общо 12 от сегашния състав на Дани Блинд са футболисти на 24 г. или дори по-млади. Значи проблемът е някъде по средата. От стартовия състав срещу Турция само двама души са във възрастовата граница от 26 до 30 г., или казано с други думи - в най-силните си футболни години. Това бяха вратарят на Аякс Яспер Силесен, все още млад за своя пост, и крайният защитник Грегори ван дер Вил, 27-годишен, с 46 мача като национал. Само че той още не е изиграл и един мач с клубния си отбор ПСЖ този сезон, където все по-трудно пробива. Поколението, което достигна полуфиналите на европейското за младежи до 21 г. през 2013 г., би трябвало да е готово да поеме отговорността, но е все още зелено и неопитно, за да поеме върху плещите си надеждите на цяла нация. 

Прекалените очаквания
На Холандия не само й липсват национали в разцвета на кариерата им, но тя страда и от прекалено високите очаквания. Изявите на отбора на световното в Бразилия бяха впечатляващи като резултати. Но трябва да си припомним, че на световен шампионат решаващи са малките детайли, а ако изключим разгромната победа над Испания, останалите мачове на Холандия съвсем не бяха толкова внушителни. Лалетата се измъчиха срещу посредствения тим на Австралия, от който изоставаха с 1:2, и надвиха с мъка Чили. На 1/8-финала Холандия се нуждаеше от съмнителна дузпа, за да елиминира Мексико в добавеното време, след като изоставаше 2 минути преди края, след което победи, и то с дузпи, Коста Рика, която едва ли може да се счита за велика футболна нация, за да достигне до полуфиналите. И макар че финишира на трето място и че получи куп похвали и потупвания за това, Холандия фактически игра силно само в един мач от турнира. В крайна сметка успехът обезпечи трансфери за много пари на доста от играчите - 15 от 24-мата футболисти в селекцията, включително и треньорът Ван Гаал преминаха в по-големи клубове оттогава. Но малцина сред тях блеснаха през изминалата година, което доказва твърдението, че националният на Холандия от 2014 г. е бил прекалено надценен. 

Дупката след Ван Гаал
Луис ван Гаал може още да не е успял да накара Манчестър Юнайтед да играе тотален футбол, но неговото напускане остави огромен вакуум в ръководството на националния тим. Завърналият се Гуус Хидинк изкара само 10 месеца, през които 68-годишният селекционер взе едва 4 победи в 10-те си мача начело. А заменилият го Дани Блинд трябва да опровергава слуховете, че той е следващият, набелязан за гонене, след като миналата седмица загуби и двата си мача като селекционер. Блинд уверява, че дори не мисли за оставка, но истината е, че отчаяно се нуждае от положителни резултати.

Падението на клубовете
Ако се търси причина за срива на националния отбор, то най-сериозният дефект е пропадането на холандските клубове. Нито един отбор от местната лига не е достигнал до преките елиминации в Шампионската лига от 2007 г. насам, когато ПСВ победи Арсенал, преди да бъде изхвърлен от Ливърпул. Сега холандската лига е на 10-о място по сила в Европа, като може да падне още по-ниско следващия сезон покрай сложните клубни коефициенти на УЕФА, а с това и да загуби и автоматичното класиране в групите на ШЛ на един тим от Ередивизи. Това означава, че най-обещаващите холандски таланти трябва да се преместват в чужбина, за да се развиват на по-високо ниво. И така звездите си тръгват рано от националната лига. Затова вече Аякс не може да запази в състава си цяло поколение холандски звезди, защото сега те бързат да напуснат, най-вече по посока Висшата лига на Англия, без още да са съзрели. Поради което в новите си клубове са принудени твърде често да търкат резервните скамейки. Най-показателният пример е Ибрахим Афелай - контузиите и високата класа на съотборниците му попречиха да пробие в Барселона. И сега, след като поскита из цяла Европа, все още не може да впечатли никого в средния английски Стоук Сити.

Лош късмет
Но въпреки всички проблеми - на системата и лични, които се струпаха на холандския национален отбор, той не може да се похвали с особен късмет. Първо, групата за Евро 2016 е една от най-трудните. Достатъчно е да се посочи, че при жребия Исландия, която бе на косъм от класиране за световното в Бразилия, а сега оглавява групата, дойде от урна №5 - уж на слабаците. Можеше да се падне отбор като Македония, Кипър или Грузия. А след това заваляха контузиите. Ариен Робен го нямаше срещу Турция, а играч от неговата класа би бил огромна липса за всеки национален отбор, може би само с изключение на Германия или Испания. Рон Влаар също можеше да допринесе с толкова нужния опит, ако беше здрав, а наказанието на Бруно Мартинш Инди също остави защитата на Холандия доста уязвима. Но най-тежкият удар е отсъствието на Кевин Строотман, който игра за последно за селекцията през март 2014 г. Халфът на Рома трябваше да бъде играчът, който да поведе напред новото поколение холандски звезди, като запълни празнината между прекалено старите и прекалено младите национали. Само че контузията на кръстните коленни връзки, която го извади от световното първенство миналата година, го връхлетя отново и през януари. И сега неговата кариера пак е под въпрос. А на Холандия толкова й липсваше играч като него.

Джони Сингер
Мейл онлайн