ЦСКА страда от липсата на визионер, а Гриша Ганчев вече го няма

Петър ЗДРАВКОВ, "Тема Спорт"

Смяната на собствеността на ЦСКА миналата година донесе оптимизъм сред червената общност. Заради очевидно голямото богатство на новия благодетел, армейците замечтаха и вече си представяха как славните времена от миналия век ще се завърнат на „Армията“. Да, ама не, както някога е казвал журналистът Петко Бочаров.

Или поне определено не бързо, защото футболните успехи се коват от умни визионери, които налагат успешен модел на работа. Само с пари не става. В Меката на съвременния футбола – Западна Европа, имаме кристалния пример с ПСЖ, който в миналия сезон достигна преследвания дълго европейски връх с внимателно конструиран отбор, основан на качество, а не на звезди с безпределно его. И това стана благодарение на умната и методична работа на стратегическия съветник Луис Кампос и треньора Луис Енрике.

Връщайки се бързо към местните ни полеви условия и конкретно към ЦСКА, след автократичното управление на Гриша Ганчев в лагера на армейците се установи фасадна демокрация, в която цари колективна безотговорност и липса на прозрачност към обществеността. Каквото са могли лошо, взели са от старото управление. Днес ЦСКА няма нито визионер, нито дори авторитетен говорител, който своевременно и адекватно да обяснява процесите в клуба. В най-титулувания роден клуб по традиция има известна параноя, която през последните години се характеризира с криене. И ако наистина искат да се движат по европейски модел, трябва да променят поведението си. Но и затова, както за по-важната от всичко друго футболна материя, е необходим визионер. За предпочитане от по-модерен тип, макар и да има и други, донякъде работещи варианти, ако се съсредоточим в нашенската футболна среда.

Поляризирал силно мнението за себе си и начина му на управление, Гриша Ганчев си имаше своя визия за нещата и в годините назад тя му носеше успехи. Девет значими трофея в Литекс и два в ЦСКА. Бившият борец следваше конкретна стратегия, заедно с неговия служител на терен Стойчо Стоилов. А именно привличане на играчи от Балканите и Латинска Америка, които и до днес са най-пригодни за българската футболна действителност.

В ЦСКА обаче грешките на трансферния пазар поизпревариха тези в града на люляците, особено след преориентирането към британския и скандинавския пазар ат 2019-а година нататък. А намирането, изграждането и институциализирането на треньор се оказа непосилно предизвикателство за спортно ориентирания бизнесмен. Със своите недостатъци, защото човек не може да разбира от всичко, Ганчев бе своеобразен визионер във футбола. И може би най-голямото доказателство за това е, че в Ловеч беше построил китен стадион, а отношението към инфраструктурата дава отправна точка за мисленето на един човек.

В актуалността Наско Сираков начело на Левски намери начин да компенсира напускането на безспорния футболен визионер Станимир Стоилов. Дори и не той да е стигнал до сегашния син наставник Веласкес, собственикът на 26-кратните шампиони не се поблазни да го смени при първите трусове и месеци по-късно инатът му започна да се отплаща – Левски е претендент за титлата със значително по-малък бюджет от ЦСКА и разградския хегемон.

От януари насам сините, според възможностите си, направиха и разумна селекция, с която днес имат по-силен тим от Лудогорец. В настоящия ЦСКА пък всичко е изключително размито и непоследователно и няма ясно лидиране на процесите. Видно в момента е, че Бойко Величков няма визионерски мащаб. Подсказват го дори самите условия, при които се е съгласил да работи като спортен директор.

С висока степен на вероятност е юношата на ЦСКА да си остане обикновен администратор, който урежда лагери в чужбина, позира с нови футболисти и дава интервюта след мачове. Новият изпълнителен директор Вангелов пък е абсолютна загадка. Ако се върнем с година и половина назад, трябва да кажем, че Стоян Орманджиев пропиля с лекота шанса си.

А работата на Филип Филипов и Радослав Златков е безспорно фиаско. Меко казано. Неприятното за червените е, че извън тежката артилерия, на хоризонта не се вижда нито очевиден, нито хипотетичен вариант за човек, който може да влезе в обувките на визионер със стратегическо, творческо и прагматично мислене. Липсата на въображение сред масата футболни хора у нас е един от водещите им дефицити.

Лидерът и визионер Владо Николов във волейбола слага в малкия си джоб всички опитващи се у нас да сътворят нещо в колективните спортове. Зала, условия, професионална работа с подрастващите, силен треньор на мъжкия отбор и балансирана селекция за него. С някои терминологични разлики, това трябва да се случи и във футболния ЦСКА. Ала без човек с мащабно мислене, който да е начело на такива процеси, това няма как да се случи.

Пред 31-кратния шампион на пръв поглед има един основен вариант за бъдещо развитие след година и половина грешки и лутане. И той включва назначаването на реномиран чуждестранен специалист. Като е необходим и допълнителен човек, местен, който познава българската среда и знае какви са историческите традиции на ЦСКА, които не могат да бъдат пренебрегвани. Като например, че в близко бъдеще с преобладаващ с българи състав определено няма да стане, но и че не може съвсем без тях.

Каквото и да изберат на „Армията“ по високите етажи на клуба, трябва да са наясно, че качествен футболен продукт, камо ли с българско ядро в отбора, с българи работещи на терен не може да бъде създаден. В момента бъдещето на Христо Янев е в собствените му ръце, но за да има обаче добри български футболисти след време, е нужно да бъдат призовани истинските специалисти от Западна Европа. Това е най-сигурното лечение персонално за ЦСКА, но и за българския футбол като цяло.

А това е и разликата между родните волейбол и футбол – във втория посочен спорт няма или са много, много малко добре подготвените кадри на административно ниво и сред треньорите. Постигането на целите – титли и завръщане като фактор в Европа, минават през утвърждаване на треньор, работа на пазари на футболисти, подходящи за България и огромен фокус върху школата. Сами по себе си, тези ключови политики трябва да са прочетена книга за бъдещ стратегически ръководител в структурата на армейците.