свързани статии

Висенте Калдерон беше казал, че Атлетико е прокълнат, след финала с Байерн през 1974 г. и това прозвище си остава и до ден днешен, като намира място и в новия текст на химна на отбора, написан от Хоакин Сабина. Но все едно. Винаги им се случва нещо. Защото: "За да изстрадаш провала, трябва да плачеш, и то от душата си. И затова написах "какъв начин да страдаш, какъв начин да умреш", обяснява Сабина.

Да, защото Атлетико не заслужаваше подобна трагедия и подобен абсурден финал. Прекалено много късмет за Зидан, прекалено много късмет за Роналдо, за когото това беше най-лошият му мач. Щеше да се пее "Сбогом, Флорентино, сбогом", но босът беше спасен от един бивш играч на Реал - Хуанфран, за когото беше невъзможно в решаващия момент да покаже достойнствата на "червено-белите".

Изглежда ми малко несправедлив този триумф на Реал, защото не го заслужаваше. И не само защото е дошъл след дузпи, а и заради безличния вече споменат Роналдо. Реал, който спечели с гол от засада на Рамос и след изпусната дузпа на Гризман. 

Хуанфран не можеше да отбележи фаталната дузпа. И го знаеше, въпреки че сам поиска отговорността. А накрая Симеоне остана без думи, с които да мотивира играчите. И това беше големият му провал в срещата въпреки успеха с включването на Караско.

Рафаел Бенитес също ще получи премия за спечеления трофей. Той го заслужава дори само заради това, че върна Каземиро в Реал. А бразилецът сега е жизненоважен играч. И представянето му в Милано беше почти перфектно. Зидан имаше много късмет, откакто застана на скамейката на Кралския клуб. Имаше го и на финала - гол от засада на Рамос, пропусната дузпа от Гризман в редовното време и пропусната дузпа от Хуанфран на края.

Реал има късмета на шампионите. Звучи като клише, но... Кристиано се превърна в незначителен играч, Бейл продължава да не може да бъде лидер, а Рамос винаги става герой. 

Какво ще се случи сега? Симеоне е чудовище, но след като си загубил два финала, и то от Реал Мадрид, това е прекалено. Несправедливо, но и неприемливо. Зидан има късмета на шампионите, но има и проблем - незначителния Роналдо, и Бейл, който не е оставян да развие лидерските си качества. Докато Рамос показва своята значимост само в определени мачове.

Един финал, едно въздигане до звездите. Титлата на Шампионската лига остава недостижима за Атлетико, докато Реал спечели 11-ата. Невъзможно е да се обясни този характер на Реал. Колкото до "прокълнатите", чувам само рефрена "Какъв начин да победиш, какъв начин да умреш". Моля ви, не го пейте повече!

Хулиан Руис, "Ел Мундо" (Мадрид), превод на вестник "7 дни спорт"