свързани статии

Българският национален отбор по футбол започва във вторник поредния си квалификационен цикъл. На всички е ясно още от сега, че в компанията на Франция, Холандия и Швеция мисията за класиране на мондиал 2018 е невъзможна. Остава да се преборим с Беларус и Люксембург. Да покажем, че все пак не сме за най-ниското ниво на европейския футбол. 

Програмата ни дава добра възможност да започнем с победа за самочувствие - приемаме Люксембург. Макар че в миналия цикъл се измъчихме у дома с тим от този ранг - Малта (1:1). Предстоящите квалификации и двубоят с херцогството във вторник са идеалният шанс на преден план да изпъкне поколението, родени след 1989 г., което да намери себе си и да покаже, че може да е гръбнакът на този отбор в следващите поне два цикъла. 

Потенциал в тях не липсва, а Ивайло Петев не трябва да се страхува да им гласува доверие. Каква по-добра опция от срещата с Люксембург на левия бек да видим Антон Недялков (ЦСКА), а в центъра на защитата до Иван Иванов Димитър Пиргов или Илия Миланов. В средата на терена Ивайло Чочев, който играе в Серия А, е безспорно най-добрата опция за партньор на Светослав Дяков.

Мартин Райнов, с показаното дотук в Първа лига, също не е за пренебрегване, както и Георги Костадинов. Така че за този пост опции колкото щеш. Георги Миланов трябва да играе все по-важна и водеща роля в този отбор.

ЦСКА Москва е достатъчно голямо име, а и опитът, който натрупа в последните години, трябва да започне да дава плодове. Александър Тонев вече е на 26 г. Кога, ако не сега. На толкова Христо Стоичков вече бе вдигнал КЕШ с Барселона. Надяваме се, че започналото пробуждане на Тодор Неделев в Ботев няма да продължи само до поредния зимен сън. 

Към всички тях може спокойно да прибавим Иван Иванов (28 г.), Михаил Александров (27 г.) и Атанас Зехиров (27 г.). Те също са част от тази генерация, която е време да избухне. Иван се представя повече от отлично в Панатинайкос и на фона на тежките контузии и операции това, което прави, е някакво чудо. Стиска зъби и не се отказва. Пример, който всички трябва да последват.

Да, Япония ни разби с 2:7, Дания ни набута 4, но това вече е минало. Петно е, но дано този път, както се изразяваше великанът Любо Пенев, да успеем най-после да се забършем. Ако ли не, ще станем свидетели на поредното загубено поколение от САЩ ‘94 насам. 

Росен Ангелов, "Тема спорт"