свързани статии

След мачовете на националните отбори, които с досадна предсказуемост ни провалят празника в началото на всеки сезон, Висшата лига се завърна още по-мощна отвсякога, истински боен чук за нейните европейски съперници. Утешението, което имаше испанската лига, бе, че Барса - Реал Мадрид е възможно най-големият мач. Вече не е. Или най-малкото вече има съперник. Треската, която обзе света заради дербито на Манчестър между Юнайтед и Сити, вече може да бъде сравнявана с тази около испанското Супер класико.

Разтърсващият мач, който те направиха, показва, че с течение на времето сблъсъкът между двата гиганта от английския Северозапад ще става още по-внушителен. Футболът е нещо много повече от един мач от 90 минути. Футбол са и очакванията, които поражда един мач. В случая с този Юнайтед - Сити английските медии, а също и тези от половината свят, започнаха от миналия понеделник да повтарят екзалтацията, която виждахме по спортните страници на испанската преса в навечерието на поредния Реал Мадрид - Барса. Досега едно дерби между двата отбора от Манчестър раждаше голям интерес само за феновете на двата клуба и толкова. А сега както англичаните, така и жителите на Испания, Китай и САЩ прекараха миналата седмица, поглъщайки подробните дисекции, историческите анализи и психологическите профили на съперниците. Тоест на двамата треньори съперници. До започването на мача 22-мата играчи на терена бяха от второстепенно значение, също както масовките в една холивудска суперпродукция.

Световната публика се фокусираше ден след ден в дуела между Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола - Батман и Жокера, Дарт Вейдър и Люк Скайуокър, Джеймс Бонд и Голдфингър в света на футбола. Три дни преди мача медиите вече бяха изредили всички скандали и сблъсъци между Моуриньо и Гуардиола от времето, когато тренираха Реал Мадрид и Барса, фамозните им цитати ("той шибаният шеф" на Пеп, "защо? защо?" на Жозе), съперничеството на философиите им, пръста в окото и всичко останало. Имаше критики, макар и непреки, към Моуриньо от играчи на предишния му отбор Челси, които грейнаха в заглавия. Каквито имаше, и то далеч по-категорични, по адрес на Гуардиола от страна на Златан Ибрахимович, новия играч на Юнайтед, и от Мино Райола, агента и на друга от новите придобивки на Червените дяволи - Пол Погба. Че Гуардиола "не е мъж", че "няма топки". И така нататък.

На своята пресконференция в петък Гуардиола заяви, че шумът около неговото съперничество с Моуриньо бил "медиен въпрос". Е, по този въпрос - и да, и не. Медиите, както и ресторантите, дават на публиката това, което публиката иска. Никога не е много ясно кое идва по-напред - кокошката или яйцето. Във всеки случай Гуардиола, както и всички онези, които живеят от футбола, трябва да е благодарен на медиите. Ако те не подхранваха болезнения глад, ако не бяха ехо на желанието на многобройните маси да не спира безкрайният филм на дуелите и реваншите между него и Моуриньо, първият мач между двамата като треньори на Юнайтед и на Сити щеше да предизвика по-малък интерес от този, който се игра няколко часа по-късно между Ливърпул на харизматичния Юрген Клоп и Лестър, настоящия английски шампион.

А това, което видяхме в мача, спечелен от Сити с 2:1 на чужд терен, бе, че Моуриньо и Гуардиола са нещо много повече от двама киноактьори. Двамата преобразиха своите отбори. С Луис ван Гаал миналия сезон Юнайтед отегчаваше дори и овцете; с Мануел Пелегрини футболистите на Сити играеха като овце. Юнайтед на Моуриньо обаче се бореше до последната секунда с кръвожадна ярост; Сити на Гуардиола затвърди и най-оптимистичните очаквания на своите привърженици: и той се бореше за всяка топка, но когато я владееше (над 60% от времето), изложи на показ класа, каквато рядко е виждана в историята на Висшата лига.

Мачът бе най-зловещият кошмар за онези, които претендират испанската лига да съперничи на английската с богатствата, които ще й осигурят тв правата за излъчване по света. Новото Суперкласико притежаваше драматизма, с който винаги се е характеризирала Висшата лига, плюс добавената стойност, която й липсваше: класа, елегантност и изкуство.  И сякаш за да сложи пръст в раната, няколко часа по-късно Реал Мадрид сложи 5 гола на Осасуна... Хррррр...

Материал от вестник "7 дни спорт"