Джовани, новата перла на "Диего Симеоне и синове"

Две татуировки са показателни за него - над десния лакът има триъгълник с вградени в него 3 букви G, инициалът на неговото и на имената на двамата му братя (Джанлука и Джулиано), а на лявата китка е емблемата на Шампионската лига, едно постоянно напомняне. Иска да играе и да спечели най-големия европейски турнир. 21-годишният Джовани Симеоне е аржентинец, роден в чужбина, един много особен тип с интересен произход. Син на футболист и на модел, той израства, гледайки снимките на родителите си върху кориците на списанията, вдъхновяван от техния пример.

Особено от примера на Чоло, когато стане дума за футболната топка. "Не се дразня да ме наричат Чолито", подчертава Джовани, за когото вече знаят всички, след като започна да проправя своя собствен професионален път. Миналия уикенд негови два гола във вратата на Буфон помогнаха на Дженоа да разгроми Ювентус 3:1 в италианската Серия А. "Полага големи усилия, винаги остава след тренировките, за да подобрява техниката си. Притежава стръв, глад и огромно желание за работа", споделя Иван Юрич, треньорът, който го направлява в първата му италианска авантюра. Джио Симеоне дойде през лятото в Италия, най-естествената крачка за футболист, създал си име и репутация в юношеските селекции на Аржентина. Мина на косъм от олимпийските игри като първа резерва в отбор, в който бяха Кореа от Севиля и Хонатан Калери, нападателят на Уест Хем. Преди това участва на световното до 20 г., където вкара гол и изпусна доста възможности за осминафинал, преди да преглътне болезненото равенство 0:0 с Австрия, която изхвърли Аржентина от осминафиналите. Всъщност Джовани Симеоне се открои най-вече на първенството на Южна Америка за младежи до 20 г. Там отива с няколко мача зад гърба си като нападател на Ривер Плейт и с поръчение от баща си: "Вкарай седем гола!"

Реализира 9, става голмайстор и шампион, след като в последния мач Аржентина обърна Уругвай насред неговия митичен стадион "Сентенарио", пълен до козирката. Там Джовани показа на какво е способен нападател, който надушва свободните пространства, има усет за пласиране в наказателното поле и е феноменален в играта с глава. Расов голмайстор, който 6 от 9-те си гола отбеляза с едно-единствено отиграване. В Дженоа той продължава да се учи. "Вкъщи винаги говорехме за футбол. Баща ми ме предупреди, че в Италия еднакво важни са физическата борба и тактиката, че скоростта и умението да елиминираш противника са жизненоважни." 

Големият син на Чоло пристигна в Италия по стъпките на баща си, с няколко мача в аржентинския елит с Ривер и с Банфилд, където е под наем. На огромния ст. "Монументал" в Буенос Айрес Джио Симеоне изпита тръпката на дебюта, напрежението да играеш за голям клуб, сладостта на триумфа и пейката; на далеч по-народния ст. "Таладро" Джовани свикна да действа откъм дясното крило, стана изпълнителен футболист, който дава на отбора много възможности. "На 18 г. играех в отбора шампион, но трябваше да съзрея и точно това ми даде Банфилд", признава той. Вкара 12 гола в 35 мача, но когато се завърна в Ривер, треньорът Галярдо му обясни, че пред него на опашката за атаката са петима нападатели. Така Европа от далечен вариант се превърна в нещо спешно и наложително. Три милиона евро плати Дженоа за 70% от правата му. Не дойде с гарантирано титулярно място, но контузия на конкурента Леонардо Паволети му даде възможност, която използва срещу Пескара. Вкара, поигра, после с течение на мачовете отново се върна в ролята на резерва. Нова контузия на Паволети, който този път ще отсъства повече от месец, отново го върна в титулярния състав срещу Юве в неделя, за да покаже, че е готов да изяде света на една хапка. И че фамилното име е по-скоро стимул, отколкото бреме

"В началото страдах от него, не ми беше лесно - като малък имах приятели, които ме гледаха лошо, защото смятаха, че играя само заради баща ми. И когато не ми вървеше, страдах двойно повече." Светът пак го гледа под лупа, но два гола в мрежата на гигант като Буфон не са по силите на всеки. И като достоен член на клана Симеоне той върви напред без страх: татуировката на Шампионската лига си я прави на 14-годишна възраст, напук на изричната забрана на Чоло. Който реагира гордо, макар и лаконично, на двата гола на своя най-голям син. "Емоционално", написа Диего Симеоне в профила си в Туитър под две снимки - своята с екипа на Лацио и на Джовани с Дженоа. И двете след голове във вратата на Ювентус - на Чоло (на 1 април 2000 г.) и на Джио (27 ноември 2016) точно 6084 дни помежду им. Диего и Джовани - и двамата с широко разперени встрани ръце - една и съща страст, една и съща стръв, една и съща кръв. На клана "Диего Симеоне и синове". 

Хуан Кудейро, превод на "7 дни спорт"