Алесандро дел Пиеро го каза – с рекордите не се свиква, защото те не са само поводи за празненства, а стимули да ставаш по-добър. На 39 г. Джанлуиджи Буфон има доста поводи за радост. В неделя при гостуването на Сампдория (1:0) достигна до 39 706 минути за Ювентус в Серия А, пращайки в историята постижението на легендарния Джампиеро Бониперти (39 680).

Днес в световната квалификация срещу Албания в Палермо пък ще влезе в клуба на безсмъртните с мач №1000 на професионално ниво. До момента 17 футболисти членуват в него, а Джиджи ще вторият италианец след Паоло Малдини (1028). Както е тръгнало, Буфон ще изпревари знамето на Милан и макар върхът, зает от английския му колета Питър Шилтън (1377) да е недостижим, то спокойно може да влезе в Топ 10.

Джиджи обаче не живее обсебен от манията по рекордите и може би точно това му дава силите да ги подобрява. «За него футболът не е професия, а удоволствие. Затова непрекъснато ни повтаря – «Ще играя, докато ми харесва и тялото ми позволи». Така рекордите падат един след друг по естествен начин.

В неделя, след като стана футболистът на Ювентус с най-много изиграни минути в Серия А, цялото семейство вечеряхме заедно в Карара при родителите ни. Когато татко отвори още една бутилка вино, Джиджи попита – «Какво празнуваме?» Казахме му, че му предстои да изиграе мач №1000», сподели сестра му Гуендолина. Първородното дете във фамилията е бивша волейболистка, както и другата сестра Вероника. 

В спортното семейство повечето трофеи са на сметката на Джиджи, но и кака му има с какво да се похвали. «През 1996 г. станах европейска клубна шампионка с Матера, избраха ме и за най-добър изпълнител на начални удари във финалната четворка. Това е единствената титла, която липсва на Джиджи, и ако можеше, с радост бих му я отстъпила, защото знам колко се стреми към нея. Шампионската лига ще короняса неговата фантастична кариера», споделя Гуенди.

Буфон обаче не е само пълен професионалист, устремен към трофеите. Джиджи е капитан и лидер на Ювентус и Италия. Той е човекът, който ще повиши тон, когато е нужно, както и този, който ще даде сигнал за веселба. Неговата коректност и принципност не подлежат на съмнение. През 2006 г., когато бе на върха – световен шампион с Италия, заради скандала «Калчополи» Ювентус бе пратен в Серия Б. Звездите на бианконерите моментално бяха атакувани с примамливи оферти, но отговорът на Буфон бе – «Не, благодаря».

Джиджи без никакво съмнение се нарежда сред най-великите италиански футболисти за всички времена. Експлозивен, с отличен рефлекс и с точни намеси при високите и ниските топки, той неслучайно бе избран през 2012 г. за най-добър вратар на XXI век от Световната асоциация за футболна история и статистика. 

„Като дете играеше халф и нападател и вкарваше много голове - спомня си баща му Адриано. – След това един ден ми каза – „Уморих се да тичам“. Така реши да стане вратар“. За ролята да носи екипа с №1 на гърба се крие „нарцисизъм и дразнещо лидерство“ (б.а. - негови думи). Буфон обаче е една повече страняща от светлината на прожекторите личност. Гуендолина още го нарича „паленцето“.

Супер Джиджи започна с гръм и трясък през 1995 г., спасявайки удари на Джордж Уеа и Роберто Баджо. В тези близо 22 години той спря нападатели като Роналдо, Зидан, Пипо Индзаги и още десетки и десетки страхотни голмайстори. И ще продължава да го прави, докато сърцето му управлява краката и главата.

Материал на "Тема спорт"