свързани статии

На 16 ноември 1988 г. на „Олимпико” пресният шампион на Европа Холандия излезе с централен нападател в лицето на Марко ван Бастен в контрола срещу Италия (1:0 за адзурите), начело с Адзелио Вичини. На 29 юни 2000 г. по време на „Деня на Толдо” в Ротердам (в европолуфинала вратарят спаси общо 2 дузпи при успеха с 3:1) на върха а атаката бе Патрик Клуйверт.

Осем години по-късно на „Ванкдорф” в Берн при последния успех на оранжевите над скуадрата (3:0) с №9 бе Рууд ван Нистелрой. Във вторник (28 март) на „Амстердам Арена” Холандия и Италия ще се срещнат за 20-и път в историята си, а в контролата нападението на домакините ще води Бас Дост.

По-точен пример за упадъка на офанзивния потенциал, а и изобщо на футбола от Ниската земя, едва ли може да има. И остро критикуваният национален селекционер Дани Блинд не може да направи почти нищо. 

Цифрите са ясни, Дост в момента е най-доброто, на което могат да разчитат оранжевите. Които доскоро имаха славата на една от най-продуктивните фабрики за нападатели в света. Поне показателите на Бас през сезона не са лоши, след като има на сметката си общо 26 попадения за Спортинг Лисабон.

В националния отбор обаче е пълна мизерия – един гол в 12 мача! Не могат да се похвалят особено и останалите му конкуренти за поста – Люк де Йонг и Винсент Янсен спряха съответно на 3 и 4. Първият обаче изпадна в дълбока криза в ПСВ и не получи повиквателна, след като миналия сезон бе голмайстор (26) на Ередивизие. Що се отнася да Янсен то преминаването му от АЗ Алкмаар в Тотнъм през лятото се очертава като провал.

Експортът не функционира

Неуспехите в миналото на Де Йонг, провалил се в Бундеслигата (Борусия М) и Висшата лига (Нюкасъл), както на Рики ван Волфсвинкел (Витес), който в момента е най-напред от холандците – дели трето-пето с 13 попадения в голмайсторската листа в първенството (лидер е датчанинът Йоргенсен от Фейенорд с 19), но с катастрофално минало в Англия (Норич), Франция (Сент Етиен) и Испания (Бетис), определено тежат. За Блинд, изключвайки традиционните решения в лицето на Хунтелаар и Ван Перси, изборът приключва тук.

Конвейрът за производство на централни нападатели не работи като преди и това се отразява и на износа. Което е парадоксално за страна, която според статистиката на ОРТА е на първо място от важните шампионати в Европа по наложени играчи в първенството от местните школи. За Ередивизие цифрата е 64,6%, на следващата позиция е Франсия с 58,2%. 

Количество обаче не значи качество, както справедливо изтъква Хенк Спаан, създател на специализираното футболно списание Hard Gras. „От една страна, играчите напускат твърде рано, казва той. - Ван Нистелрой подписа с Манчестър Юнайтед на 25 години, Ван Бастен, Гулит и Бергкамп заминаха за Италия около тази възраст“. 

Днес обаче под опаковката качеството не е същото. Показателен е примерът с Янсен, който замина за Тотнъм с визитката на голмайстор в Ередивизие. Но 15 месеца преди това се подвизаваше във втородивизионния Алмере. Дори Мемфис Депай прескачаше етапи, което нямаше как да не му отрази.

След като избухна на мондиал до 20 г., той изкара броени месеци в Манчестър Ю, при това при мениджъра Луис ван Гаал, който го лансира в националния отбор. Кариерата на 23-годишното крило тръгна надолу и в момента се опитва да я съживи в Лион. 

„В случая на Депай, продължава Спаан. - се забелязват двата най-сериозно проблема на холандския футбол. В първенството се тренира все по-малко, особено от физическа гледна точка. Усеща се и методологическа криза, след като прекалено дълго време се бяхме капсулирали, без да следим какво правят останалите”.

Тича се по-малко

Яснота хвърля и бившият халф на Аталанта Мартен де Роон, сега в Мидълзбро. „В Англия се тича 10 пъти повече от Холандия и 3 пъти повече в сравнение с Италия. За мен шокът бе по-малък, благодарение на опита ми в Серия А”, казва 25-годишният футболист.

В Холандия вече няма и толкова иновативни треньори. Днес най-уважаваното и ценено име е това на Роналд Куман (Евертън), който се представя на високо нови. Надежди се възлагат на Филип Коку (ПСВ) или Джовани ван Бронкхорст (Фейенорд), а друг, решил да си подаде носа извън страната – като Франк де Бур, се провали в гръм и трясък (в Интер). 

„Не мисля, че проблемът е в обучението, заключава Спаан. - Защото смятам, че от 10 до 18 години холандската система продължава да бъде отлична. Но нещо се обърква в следващата стъпка от 18 до 21 г. Явно нашите треньори са загубили способността си да превръщат един талант в играч с главно „И“.

Алек КОРДОЛЧИНИ „Гадзета дало спорт”, Превод: "Тема спорт"