Франция по стъпките на героите от 1998 г.

Франция има опции, прекалено много при това. Особено в предни позиции, където голямата дилема пред селекционера Дешан е кого да извади от състава за световното първенство в Русия. При това, без да броим Карим Бензема (Реал Мадрид) и Франк Рибери (Байерн). Първият от дълго време е зачеркнат с дебелия маркер от щаба на сините, а вторият се отказа.

Повечето селекционери на национални отбори само могат да завиждат на предводителя на петлите за изобилието от умения, скорост в атака и голове. Наред с това обаче идват големите очаквания. Феновете няма да простят на Дешан, ако той не се възползва максимално от най-страховитата нападателна линия, с която Франция е тръгвала на голям форум. 

Отборът има страхотни изпълнители във всички линии, включително и на вратарския пост, където капитанът Юго Лорис (Тотнъм) държи здраво нещата в свои ръце, а в отбрана и халфовата линия блестят звезди от калибъра на Рафаел Варан (Реал М) и Пол Погба (Манчестър Ю). Въпреки това обаче Франция все има навика да допуска леки голове, а и напрежението от големите очаквания може да се окаже проблем. 

Откакто пое отбора, Дешан имаше достатъчно време на разположение - 6 години, за да намери правилния баланс. Затова французите са оптимисти, че ще го стори точно на  20-годишнината от най-големия успех  на страната - световната титла през 1998-а. Евентуално първо място в групата ще даде страхотно самочувствие на сините, тъй като в първите 3 мача, Дания изглежда единствената опасност. В противен случай ще започне ходене по мъките.

С оглед на класата си петлите очакват минимум полуфинал, а Дешан, който има контракт до 2020-а, има шанса да изравни собствените си постижения като капитан на героите от 1998-а. Специалистът не можа да спечели финала на Евро 2016 насред Париж, но сега е изградил още по-силен отбор с нови имена вътре в него. На пръв поглед прави впечатление интегрирането на Килиан Мбапе, докато контузията на Лоран Косчелни сложи край на дилемата в центъра на защитата. Там ще си партнират Самюел Юмтити и Рафаел Варан.

В средата на терена всички погледи сочат към Пол Погба, който имаше труден сезон в Манчестър Юнайтед, но сега е длъжен да докаже, че наистина е световна класа, извеждайки Франция до победите. На клубно ниво Жозе Мауриньо често губеше търпение към звездната покупка на червените дяволи, но в националния отбор Дешан продължава да бъде безкрайно лоялен към бившия играч на Ювентус. Той все още не се е отблагодарил на селекционера за доверието. Заради лошата си тактическа дисциплина той често се увлича напред, докато Дешан предпочита да го вижда в ролята на опорен халф. Има вариант да избере схема с трима халфове, а до Погба да оперират Канте и Матюиди.

В предни позиции очакванията са Дешан да продължи да залага на изпитаното партньорство между Гризман и Жиру. Може и двамата да бъдат използвани като централни нападатели, а Мбапе да бъде пратен на крилото. Уникалното движение и превъзходното докосване на Антоан са от жизнено значение за осигуряване на високо темпо. С 30 гола пък Жиру вече е четвърти за всички времена в ранглистата на сините. Усман Дембеле - третият най-скъп играч в света зад Мбапе и Неймар, дава на Дешан още една възможност. Дембеле е още по-бърз дори от Мбапе, а заради пресищането от опции най-вероятно Дешан ще вземе в групата само един от Александър Лазазет (Арсенал), Кингсли Коман (Байерн) и Антони Марсиал (Манчестър Юнайтед). Възможно е дори голаджия от калибъра на Гамейро от Атлетико М да не бъде викнат.

76-годишният Еме Жаке, който изведе Франция до златото през 1998-а, вярва, че сегашните сини национали могат да повторят постижението на златните петли. "Спокоен и уверен съм, защото с футбола, който Франция показва от известно време насам, няма да бъде далеч от върха. Имаме много добри играчи. Трудното е да направиш отбор, да вземеш правилните решения в точното време и да развиеш шампиони, както се случи през 1998-а. Ако Франция покаже най-доброто от себе си, ще бъде един от най-добрите отбори на мондиала в Русия", убеден е Жаке, който смята, че Дешан е идеалният наставник на сините.

Френският национален тим е изиграл 59 срещи на световни финали, като има 28 победи, 12 равенства и 19 загуби. Те са вкарали 106 попадения и са допуснали 71 в своята врата. Най-тежкият период е през 1990-а и 1994-а, когато пропускат два поредни мондиала. В историята им са преплетени върхове и провали. Както е известно, по пътя към Русия хората на Дешан срещнаха и България. Този път не бяхме техен кошмар, защото в Париж ни победиха с 4:1, а в София само с 1:0. В същите тези квалификации имаше и голямо черно петно - равенство 0:0 с джуджето Люксембург.

В крайното класиране петлите изпревариха с 4 точки Швеция и Холандия, въпреки че вкараха по-малко голове от тях. В последвалите контроли французите се издъниха с Колумбия вкъщи (2:3), но пък след това се реваншираха с 3:1 над Русия в една от генералните репетиции за мондиала. Предстоят още три проверки с Ейре, Италия и САЩ, които ще покажат реално къде се намират сините в навечерието на най-голямото изпитание.

Материал на "Тема спорт"