ЦСКА е в ритъм и може да детронира Лудогорец

В Борисовата градина през последния месец повече се вълнуват от съдбата на стадион „Българска армия“, отколкото от проблемите на футболния клуб. И логично, защото проблеми няма. В ЦСКА някак съвсем делнично отчетоха загубения шанс за титла и съвсем делово подхождат към новата възможност. Но с някои важни уточнения. Селекцията този път при тях е по-скоро затворен, отколкото отворен процес.

За който не е разбрал - просто на „Армията“ този път играчите дойдоха навреме. В учестен и много точен ритъм бяха представени половин дузина нови попълнения, които изглеждат доста добра предпоставка за надграждане. В същото време текучеството бе сведено до минимум, напусналите имаха крайно несъществен принос в отминалия сезон.

Още нещо, което няма как да не обнадежди верните последователи – собственикът не продаде голямата звезда. В случая тази роля може да изпълни Тиаго Родригес. Но независимо че пристигна Диего Фабрини, остана и Тиаго. Така в подготовката ясно се вижда, че ЦСКА има повече опции от миналата година и особено спрямо пролетта. И тези опции ще дадат вариативност. Повечето нови играчи не притежават профила на дубльори на такива, каквито вече има в ЦСКА.

Диего Фабрини, който според мен е най-качественото ново попълнение, ще придаде една специфика в нападението, която само италианец може да даде. При италианците за разлика от португалците има повече упоритост. И по-голяма отдаденост към играта и отбора. Интересен е новият централен нападател Уот, който ще е особено полезен при масиран натиск и непрекъснати центрирания. 

Кери също е вълнуващ и съвсем различен от досегашните крила. Дори номерът, който е взел – 8, показва, че от него не трябва да се очакват само пробиви и центрирания. И без съмнение единствената енигма си остава руснакът Денис Давидов, който ще си търси място под слънцето. Бразилският вратар едва ли ще заеме мястото на Черни, но Петър Занев няма да се примири с позицията на резерва. Дори върналият се от Етър Пламен Гълъбов има нелоши шансове да получи, примерно 15 титулярни фланелки през сезона.

Новите попълнения са важни, но силата на тима идва от обиграността на основния състав от миналия сезон. Защитата рядко създава проблеми, в средата на терена има предостатъчно опции, а в нападение червените възлагат огромни надежди на Али Соу. Пред него са всички предпоставки да надстрои постигнатото от предишните тарани Каранга и Мауридес. А фланговете си остават най-силната страна на тима.

Независимо че за три години се смениха много играчи и доста треньори, ЦСКА избегна безцелното лутане. Всеки, на когото се даде власт, не тръгна самоцелно да променя много неща накуп. Дори почти нищо не се променя, а се набляга повече на психологически номера. Такава е и ролята на сегашния предводител в сянка – Люпко Петрович. Със сигурност той няма да ги учи да играят футбол, а да печелят футболни двубои.

Стилът на ЦСКА обаче е формиран отдавна. Много по-опасно бе миналата есен, когато пристигна модерният Ел Маестро, но дори и той не изгори мостовете с миналото. И никой не би трябвало да го прави, когато получава напълно готов отбор. Това е заключението – ЦСКА вече е готов отбор. Тук обаче ефект дават и ограничените и орязани пълномощия на треньорите. В случая една добра и здравословна традиция, привнесена на „Армията“ отвън.

ЦСКА в три поредни години остава в подножието на върха и това няма как да не изнервя последователите. Но горещината в главите не трябва да пречи на хладната мисъл. Какъв е смисълът, след като си загубил битката за титлата, да изгониш всички и да вземеш 20 нови, естествено, с нов треньор. Ако го направят на „Армията“, просто се връщат в „етапа Еди Йорданеску“. А такъв подход с нищо няма да придвижи конкурентността на отбора спрямо Лудогорец. А е напълно ясно, че това са двата основни претендента за титлата, които през този сезон ще откъснат другите поне с 20 точки разлика. 

Никога не може да се направи максималното, но винаги трябва да се направи правилното. На феновете им е лесно да повтарят като папагали мантрите за Разград, но те не променят основното - огромното финансово превъзходство на хегемона. И трябва да си абсолютен дилетант, за да не отчетеш, че с много по-малък ресурс ЦСКА бе напълно равностоен на Лудогорец. Е, не спечели нито едно от четирите дербита за първенство, но и не бе надигран категорично. А и кой е казал, че смяната на върха трябва да стане с пълно и безусловно предимство. Много по-логично е да наблюдаваме отново напълно равностойна битка, а накъде ще завее вятърът на съдбата никой не може да предвиди. 

Едно е сигурно, ЦСКА не излезе от ритъм през последния месец и отборът е напълно готов за летящ старт в първенството и европейските турнири. Оттам нататък опира до реализъм. Всеки клуб е зависим от първенството, в което играе. Това са обективните дадености. ЦСКА стои много добре във всяко едно отношение, но спрямо стандартите на българската действителност. Но това стоене не трябва да е тъпчене на едно място.

Това, което се прави, трябва да радва последователите, защото им отнема грижите за бъдещето на клуба. То е ясно като бял ден. Нищо революционно няма да се случи в следващите 12 месеца, а вероятно и в следващите 5 години. ЦСКА е в период на устойчиво развитие. Хората, които го ръководят, никога не правят левашки грешки, защото вече имат огромен опит.

Видели са две и двеста и трябва да се погледне отвъд дребните им заяждания! На онези, които особено наблягат на ирационални понятия, много неща няма да им харесват и ще са склонни към брожения. И все ще им е малко, защото нали ЦСКА е велик клуб, екзекутирал футболни колоси. Но светът вече е друг и двата български гранда са съвсем различни клубове. И тук опира до избор – дали да си живееш в миналото, или да приемеш настоящето и бъдещето. А то е такова, каквото го описах.

Коментар на Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"