ФК Левски в последно време си позволява да живее в завиден душевен комфорт. И всички щастливо се гушат зад гърба на треньора Станимир Стоилов. Който посреща днешния си личен празник като единствената абсолютна величина за привържениците на отбора.

За четири месеца Стоилов направи повече, отколкото бе сторено в предишните 14 години. И симбиозата между ръководство, отбор и фенове изглежда непоклатима. Отстрани изглежда, че в Левски са се събрали пълни съмишленици, които гледат само в една посока. Но от време на време точно Станимир Стоилов дърпа шалтера и произнася някои думички, които развалят идилията.

свързани статии

Поради някакви странни причини Станимир Стоилов иска истината за целия период от 8 май 2008 година досега. Период, в който Левски методично бе унищожаван и унижаван като футболен клуб. Период, в който през клубната каса минаха повече от 100 милиона лева, повечето с неясен произход, а не бе спечелено нещо впечатляващо на футболния терен.

Отделно върху моралния облик на „Отбора на народа“ бе лепната петното „Отбор на властта“. Защото не бе никаква тайна, че повечето парични потоци тръгваха за „Герена“ със санкцията на „Дондуков“ 1. И заедно с потоците тръгваха и пишман собствениците, които съсипаха репутацията на клуба. И има ли причина истината за безобразията в този период да бъде крита грижливо?

Левски беше докаран до фактически фалит и гордостта, че няма футболисти, които да съдят клуба за неща с голяма давност, не е никаква утеха. Стотици безхаберници преминаха през „Герена“ и си увеличиха банковите сметки, без да постигнат нищо за клуба. Без да оставят никаква следа в клубната история. А си тръгнаха с милиони от слънчева България и си ги харчат с кеф.

Милиони, които бяха дошли в „Подуяне“, за да бъдат постигнати невиждани успехи. Титли, купи, европейски приказки трябваше да се случват регулярно. Това бяха плановете през май 2008 година, когато скоропостижно пристигна треньор от Б група, защото в Левски можело и без Мъри. И му дадоха на тепсия да бие едни беларуски трактористи, за да влезе в групова фаза на Шампионска лига.

Неговото име отдавна е забравено въобще за футбола. Но 14 години по-късно Станимир Стоилов сам бере плодовете и те са много горчиви. И не случайно Мъри акцентира върху това какъв клуб остави през 2008 и какъв завари през 2021 година?!

И днешният рожденик иска истината, която обаче собственикът или приносител на акциите не иска да покаже. Не иска да го направи и назначеният наскоро изпълнителен директор. Свиват ушички и се снишават Управителният и Надзорният съвет. А документите със сигурност са в касата на „Тодорини кукли“. Но освен Стоилов никой друг не иска да ги осветли. Защото май всички ръководни фактори в синия клуб са на познатия принцип „Гарван гарвану око не вади“. Обаче трябва да се замислят дали ще им е удобна ролята на гарвани! Тази птица не случайно се нарича граблива. Произлиза от глагола „граби“.

Левски е грабен безобразно, преди Стоилов да се върне на бял кон. А истината как това се е случвало трябва да излезе наяве, защото клубът може и в бъдеще да стане обект на откровен грабеж. Може някои хора да си правят сметка, че „Синият Алекс Фъргюсън“ отново ще спечели купища пари от Европа и трансфери и тогава хубавичко ще могат да се облажат покрай него.

Преди няколко дни в много мила обстановка фенове и ръководители един през друг заявяваха лоялността си към вечния Левски. И някак идеята за сдружението мина на заден план покрай оперативната задача да бъдат отново събрани жизненоважни за оцеляването средства. Целта отново бе зададена и няма никакво съмнение, че феновете ще дадат своята лепта. И ще получат поредната фалшива благодарност. Отново ще чуваме познатите клишета как те и само те са спасили клуба в тези тежки времена. Идеята на сдружението обаче беше съвсем различна.

Феновете вече не искат благодарност, а контрол върху работата в клуба. Смисълът на сдружението е да излъчи работещ екип в управлението. Млади хора с „ дипломи от Харвард“, които ще модернизират футболния клуб. Истината е, че освен злонамерено Левски е бил управляван и некадърно. И ако това не се промени, проблемите ще следват перманентно един след друг. И е много жалко, че структурата на управление остава същата, а точно там е основният проблем.

Ревизия на последните 14 години, това иска Станимир Стоилов и милионите сини фенове трябва да застанат за него. Твърдо да поискат това да се случи, защото не някой друг, а те понесоха пасивите от престъпленията срещу любимия им клуб. Машинистът не ги попита, когато взе злокобното решение през май 2008 година под давлението на управляващата тогава футболна клика.

Никой не се посъветва с тях и при изпращането на назначени собственици. Никой не ги попита, когато строиха А сектор с чужди пари, които по-късно се разбра, че трябва да се плащат. Никой не ги попита, когато идваха и си отиваха „звезди“ с договори за милиони. Никой не ги попита, когато спря да се плаща на НАП под предлог, че като „Отбор на властта“ нас няма да ни закачат, както останалите.

Никой не ги попита, когато бивши изпълнителни директори на клуба са сключвали договори по познатия тертип „инхаус поръчки“. Тези неща са се случвали и никой не носи отговорност за тях. Истината обаче трябва да излезе наяве и едно е сигурно – Станимир Стоилов няма да спре да пита. А ако се правят на ударени, той лесно може да се върне в сектор Б. И оттам ще продължи да пита, а след тези последни четири месеца вече много неща от кухнята са му ясни.

Съществуват хиляди въпроси, на които се чакат отговорите. Мъри засега го кара в поговорката думам ти, дъще, сещай се, снахо. Но упреците в думите му са ясни като бял ден. Например как той сега преустановява отношения с футболисти без никакви техни бъдещи претенции и как са го правили преди него. Христоматиен е случаят с един бивш треньор, за когото основен негов застъпник бе дал клетвено обещание, че ще си тръгне без никакви претенции. А Левски вече му плати близо половин милион лева! И това не е единственият завещан огромен проблем.

И всъщност никой не трябва да се плаши толкова от истината. В материален и юридически план няма да произтекат никакви последствия за потърпевшите. Но в морален – да! Те са си деребействали на воля покрай вековния син клуб и са си взели порцията преходна слава. Лесно могат да се оправдаят с приказката за пътя към ада, който е осеян с добри намерения. Така са ги разбирали футболните дела, като един дори сравняваше клуб с бръснарница или сладкарница. И затова резултатите са им плачевни, а бакиите след тях страховити. Истината може само да стане пречка за бъдещи безумия. А може и всичко да продължи постарому. Както явно някои хора искат да остане.

Истината и само истината за миналото трябва да стане синият радар за бъдещето. Осветляването на сенките от миналото е единствената гаранция за бъдещия просперитет на Левски. И който не иска това да се случи, е враг на синята идея. На левскарщината, както се изразява Станимир Стоилов. Дано му стигнат силите и волята да остане на правилния път. Това е най-искреното пожелание за 55-ия му рожден ден.

Жаклин Михайлов, "Тема:Спорт"