Стеф Къри спечели за първи път наградата за МВП на Финалите в НБА благодарение до голяма степен на eдна част от представянето си, което го постави над всички останали. Той записа средно по 31,2 точки в серията срещу Бостън и изведе Голдън Стейт до 4-а титла в последните 8 години. 

Къри без съмнение бе категоричният най-добър играч във финалната серия, дори и след необичайния мач №5. Той убедително бе най-резултатен със сериозен аванс пред останалите и с невероятната си способност да влияе на атаката движейки се без топка, бе основната причина Уориърс да се справят с най-добрата защита след редовния сезон. 

Гардът е най-великият стрелец в историята на играта до голяма степен и заради развитата си способност да си създава сам възможности за стрелба с отскок от вкякаква дистанция. Той може да си  освободи пространство срещу всяка една защита, заради невероятно бързият начин, по който изстрелва топката и изумителната точност, която му помага да бележи и в най-трудните моменти. 

Формулата на Къри не само че промени баскетбола завинаги, но и даде най-голямото предимство на Голдън Стейт в тези финали, защото с тези простички действия, той осигуряваше заплаха за коша на съперника отвсякъде. 

Само преди 20 години основното в НБА бе доминацията в подкошието на Шакил О’Нийл, който нямаше как да бъде спрян. Между 2000 и 2002 ЛА Лейкърс спечелиха 3 титли поради предимството на центъра в правоъгълника. В последното десетилетие обаче, Къри преобърна играта и постави акцента извън оцветената зона. Освен това той регистрира такава ефективност, каквато О’Нийл показваше в близост до коша. И през 2022-а Бостън просто нямаше отговор. 

В цялата серия средният показател на притежание бе 1.09 точки. От правоъгълника дори по-малко – 1.05. В същото време дори и след слабия си мач №5, Къри генерираше по 1.35 точки на опит с отскок. Средната дистанция до коша при тези негови стрелби бе 7,6 метра. И да, Къри пропусна всичките си 9 стрелби отдалеч в петия мач, но не защото Селтикс правеха нещо по-различно срещу него. И въпреки това той регистрира едно от най-ефективните представяния по отнешение на изстрелите с отскок в серията. В историята от играчите опитали поне 70 подобни стрелби в една плейофна серия, Къри е трети с 1.35 точки на опит. По-добре е само Крис Мидълтън от 2018 с 1.61 и Джамал Мъри през 2020 с 1.44. 

Къри завърши с 31 тройки в серията и ти при положения, че пропусна всичките 9 в 5-ия мач. Той остана само на една от собствения си рекорд за най-много във финална серия, който постави през 2016, когато серията стигна до 7 мача. 

Въпреки че Джейлън Браун и Джейсън Тейтъм имаха своите моменти във финалите, те останаха много далеч от ефективността на Къри. Браун стреля 43,1% от игра и 34% от тройката, докато Тейтъм бе едва 36,7 за 2 точки и сериозните 45,5% зад арката. В същото време въпреки ужасния си 5-и мач Стеф реализира 53% от стрелбите си за 2 точки и 43,7% при тези за 3. 

Заедно с треньора си Брандън Пейн в продължение на 10 гозини, двамата развиха уникална серия от движения на играча по периферията, които му помагаха да се освобождава и най-великият стрелец да може сам да си създава ситуации. В арсенала си той притежава вече стрелби с със стъпка назад (степ-бек), стъпка настрани (сайд-степ), стрелба след заслон, флотъри и пробиви. И точно срещу Селтикс всички тези усилия се отплатиха. 

Когато Стив Кър застана начело на Уориърс  през 2014-а той въведе иновативна система в нападение, която разчиташе на непрекъснато движение без топка, бързи пасове и по-малко игра на пик-енд-рол. И за тези 8 години играта на Стеф се подобри още, защото плеймейкърските му задължения бяха намалени. Във финалната серия обаче, Кър наблегна именно на играта на пик-енд-рол, включваща неговия МВП. 

През редовния сезон Къри получаваше средно по 34,5 заслона на 100 притежания. В серията срещу Бостън те вече 48,2 на 100. И именно способността на стрелеца да превръща тези действия от старата школа в точки бе в основата на триумфа на Уориърс. 

Тейтъм и Смарт регистрираха общо 212 подобри отигравания в серията. Само Къри имаше 216, като при една голяма част заслоните на Лууни, Уигинс и Грийн бяха на върха. При тези случаи защитниците не успяваха достатъчно бързо да останат близо до съперника, а ако Хорфърд дойдеше на помощ, но отстъпваше назад, Къри оставаше отново на чиста позиция за стрелба от тройката. През цялото време Стеф имаше решение за всичко, което Бостън правеше и то при положение, че в ротацията на Селтикс няма слаб защитник. 

Така той вкара 40 от 82 опита с отскок, в това число бе 31 от 71 от тройката. Средно на мач имаше по 12,2 точки, при които никой не му е асистирал и точно това бе в основата на спечелената от Голдън Стейт титла. 

Кърк Голдсбери, ESPN