Живко Желев е един от най-добрите защитници в по-новата история на България. Играл в националния отбор, дълги години част от Литекс, с който става шампион на България през 1999 година. С оранжевите има и две купи на страната.

В чужбина играе за румънските Оцелул и гранда Стяуа, както и в Азербайджан. Вече осем години е в ролята на треньор, първо във Верея (Стара Загора), а след това начело на Литекс. До скоро бе помощник на Стамен Белчев във втория отбор на ЦСКА, а от няколко седмици пое Янтра (Габрово).

Ето какво каза Живко Желев пред Букмейкър Рейтинги:

-Господин Желев, има ново предизвикателство към вас – Янтра Габрово. По-малко от месец сте начело на тима, какви са впечатленията ви от досегашните мачове и резултати?
-Стартирахме със загуба от втория отбор на Ботев Пловдив, след това победихме силния състав на Монтана, направихме равенство като гости на Витоша Бистрица и в последния мач загубихме злополучно от Спортист (Своге). Всеки мач излизаме да победим, но понякога се получава, понякога – не. Променяме стила на отбора и се вижда, че наистина има промяна, макар и да загубихме последния двубой със Своге. Отсъдиха нелепа дузпа срещу нас в добавеното време, като според мен дори нямаше съприкосновение. Взеха ни ценна точка, а за нас всяка точка е от жизнено важно значение. В първия ми мач срещу Ботев ни отмениха чист гол още във 2-ата минута заради несъществуваща засада. За следващия мач с Монтана – изиграхме го дисциплинирано и до 55-ата миунта всичко беше наред, но Костадин Гаджалов се контузи и трябваше да се прекроява съставът. За жалост нямаме много опции на доста позиции и това налага постоянно да се правят рокади – момчета да играят на постове, които не са типични за тях. За гостуването в Бистрица – изпуснахме четири-пет положения, дори домакините признаха, че са спечелили точка от този мач. После дойде въпросната среща със Своге, за която признавам – през първото полувреме играхме слабо и можеше да ни вкарат още повече голове. Но играта ни през втората част беше на много високо ниво и заслужавахме точката, ако не беше тази дузпа.

свързани статии

-Няколко пъти засягате съдийството, което е основна тема и в Първа лига от началото на сезона. Какво е мнението ви относно ВАР системата и въобще съдийските скандали напоследък?
-С тази система за видео повторения нещата много се измениха. Истината е, че страничните съдии в момента само отбелязват тъчове и корнери. Нито един съдия не се наеме да вдигне засада да не би да сбърка. Маркират се ситуации по три минути след самата ситуация. Гледаме Шампионска лига – ами там ВАР минава за 20-30 секунди и готово. Тук гледат по 5 минути една ситуация. Честно да ви кажа и с този ВАР като че ли изчезна еуфорията и емоцията и във футболисти, и във фенове – те не знаят кога да се радват, че са отбелязали гол. Чакат да им кажат – радвайте се, ако ВАР признае попадението…

-Мнението на доста от специалистите е, че с наличието на ВАР съдиите долу на терена като че ли разчитат прекалено много на системата и не по-рядко самите те взимат решения?!
-Вече казах мнението си, но вижте – знаете, че темата със съдийството е от години. Тръгваш да коментираш или говориш – глобяват те или глобяват клуба, съдиите се пазят. А това с нашия мач и дузпата срещу Спортист (Своге) не беше коректно, преди това с отменения гол срещу Ботев Пловдив. Картони се раздават за щяло и нещяло. При нас играе Дани Гаджев – изградил си е имидж сред съдиите, но те не го чакат да започне срещата и му дават картон. С Монтана бях принуден да го сменя в 55-ата минута, защото щяха да го изгонят. Вярно, има си недостатъци, но в момента дори и да иска да се промени, не му се дава шанс.

-Предстои ви гостуване на Беласица, който играе домакинствата си в Симитли. Ще успеете ли да вземете нещо от двубоя?
-Ще опитаме, но имам огромни притеснения относно терена. На този терен не може да се играе. Той е в ущърб както на домакините, така и на всеки гостуващ отбор. Това не е терен, а пясъчник и който от двата отбора рита топката по-силно и се бори, той ще победи. Не искам да мислите, че търся под вола теле или се оправдавам, но тези неща тежат и трябва да се обърне внимание, ако искаме да практикуваме някакъв футбол да се доближим поне малко до критериите на европейските първенства. То а ясно, че сме много далече, но все пак ние се водим Втора професионална лига. Има терени, които не отговарят и за „А окръжна“ група и ние отиваме на такъв терен в Симитли.

-До паузата в първенството остават два мача – гостуването на Беласица и домакинство на Миньор Перник. След това какво ви предстои?
-Ще направим разбор и ще се вземат нови футболисти, защото отборът не е балансиран и не може да сме зависими от един или двама играчи. Заварих няколко контузени момчета, други се контузиха впоследствие. Имам например само две крила и от това нещо започваме да страдаме. Поради тази причина пращаме футболисти на други позиции. Идеята ни е да се вземат по още един играч във всяка линия, за да се засили и конкуренцията. Защото когато има конкуренция, тя повишава и качеството. А когато един футболист знае, че той е твърд титуляр за тази позиция и няма как да седне на пейката, самият той започва да се отпуска в определен период. Освен това, има хора, които ще започнат да бъдат наказвани заради натрупани картони и това също ще доведе до прибягване към използване на други футболисти.

-Защо напуснахте ЦСКА, където бяхте помощник на Стамен Белчев във втория отбор?
-Шест години бях в Ловеч и вече имах нужда да сменя обстановката, да изляза от зоната си на комфорт. Стамен Белчев ми звънна и реших да рискувам. Признавам си, че наистина бях раздвоен дали да приема, но обещах на себе си, че ако не ми допадне и не ми хареса, аз сам ще си тръгна. Още в самото начало разбрах, че това не е моето. Нямам абсолютно нищо против Стамен Белчев, с него сме в чудесни отношения. Преди няколко седмици бяхме заедно, чуваме се често. Но излезе офертата от Янтра и не се поколебах да я приема, за да бъда старши треньор. Приех я, разделихме се с шефовете в ЦСКА, благодаря им и това е всичко.

-Работейки макар и за кратко в ЦСКА, какво е наблюдението ви от моментното състояние на отбора? Играта не е блестяща, но резултатите са факт.
-ЦСКА има страхотни резултати, които са плод на много труд и на треньора, и на футболистите. Има химия между наставник и играчи, защото ако нямаше такава, нямаше да има и резултати. Не е важно играл ли си добре или не си, а накрая да ти вдигнат ръката на победител. За добра игра се дават точки в синхронното плуване… Стискам ръката на Саша Илич за смелостта, която показва в ЦСКА. Видяхте как започна да налага Християн Петров, освен това доста момчета, които постоянно бяха при мен в Литекс, вече са част от първия отбор. Саша Илич не се притеснява да пусне Галин Минков да дебютира в мач в Европа (срещу Работнички Скопие). Ето затова сърбите казват – „имаш топки“!

-Рядко ваш български колега би казал хубави думи по адрес на чуждестранен треньор, както правите вие?
-Не ме разбирайте погрешно, и аз съм за българското. Само че не мога да кажа на черното бяло. Аз винаги казвам мнението си и затова има хора, които ме харесват и хора, които не ме харесват. И аз съм за българските треньори, но също така и за чуждестранните треньори, които са смели и демонстрират качества. А Саша Илич се оказа качествен треньор.

-От началото на сезона обаче прави впечатление постоянната ротация, която Саша Илич извършва – не се притеснява да сменява по пет-шест футболисти за всеки следващ мач. От треньорска гледна точка това правилен подход ли е или когато побеждаваш, няма значение?!
-Една съблекалня от 25-26 футболисти се държи точно по този начин, като даваш игрови минути на повече хора. Както вече казах, в съблекалнята на ЦСКА в момента явно има страхотна химия и резултатите са факт. Не може да се отрече, че отборът има късмет, видяхте и в последния мач с Локомотив Пловдив, но ми хареса изказването на Саша Илич в едно интервю – че късметът следва смелите и че трябва да се възползваш от късмета.

-Стигаме и до темата, която вълнува феновете на ЦСКА – отборът е първи, макар и с два мача повече. Може ли този сезон да постигне по-сериозен успех, като прекъсне хегемонията на Лудогорец?
-На абсолютно всеки треньор му трябва време, същото се отнася и за самия отбор. Шест месеца, година – просто трябва време за напасване. В ЦСКА идваха нови и нови треньори, но не им се даде нужното време. Сега Саша Илич дойде и побеждава – как и с каква игра, дали с късмет или не, важното е, че побеждава. Дори и да не успее този сезон, в което не съм много сигурен, защото когато имаш късмет, просто имаш късмет… Но дори и да не успее, догодина ЦСКА ще е огромен фактор.

-Но парадоксът е, че Сектор „Г“ е празен?
-Не разбирам някои неща в България и българския футбол. Нали всички са за каузата ЦСКА?! Разбирам, ако Гриша Ганчев не плаща на футболистите, тогава феновете да са срещу него. Но това не е така. Добре е да се чуят и двете страни, защото за доста решения ние не знаем истината – било то за треньорски смени, продажби или каквито и да било други решения.

-Почти всяка есен Лудогорец е съсредоточен предимно върху евротурнирите, а сега ще играят и напролет. ЦСКА може ли да спечели от това?
-Така е, Лудогорец отделя повечко внимание всяка година на евротурнирите до зимата. Сега ще играят и през пролетта. От позицията си на бивш футболист мога да ви уверя, че всеки футболист чака европейските мачове. И е със съвсем друга настройка, когато играе с отбор от долната половина на таблицата в България. Дали ще спечелят противниците на Лудогорец в нашето първенство – времето ще покаже. Но в Разград имат и друго предимство – там няма фенска маса. Треньорите и футболистите работят на спокойствие, докато в ЦСКА и Левски не е така. В Лудогорец също са имали периоди с мачове без победа, но го няма този натиск от феновете, а виждате какво е при ЦСКА и Левски. Няма какво да говорим – половината България е червена, а другата – синя. Не омаловажавам феновете на Ботев Пловдив и Локомотив Пловдив, но това е истината.

-Сам отворихте темата за липсата на фенски натиск в Разград. Така ли беше в Ловеч?
-Да, абсолютно същото. Феновете на ЦСКА и Левски са фактор. И докато червените сега не ходят на мачовете, виждате как „сините“ търпеливо се върнаха на трибуните. При тях интересното е, че те започнаха по-търпеливо да приемат ситуацията. Знаят, че са в труден период и не говорят за гръмки успехи. Но въпреки това, на всеки мач ходят и подкрепят отбора си.