Във футбола много рядко и само понякога основната легенда за бедното момче, което чрез играта се е спасило от нищетата, не е вярна. Обичайните примери са в схемата Пеле, Марадона, Гаринча, Бекенбауер, португалският Роналдо. За да не засегна някой няма да посочвам и нашите най-големи звезди. Те и хиляди като тях са хванали футбола като единствен шанс да прескочат предопределената им позиция в дъното на социалната стълбичка.

И е прието, че точно на бедните природата е дала в изобилие талант плюс прекомерно желание да ритат топката. Затова, когато стигнат до популярността посещават яхти, дворци, светски събития, но все пак в общия случай си остават само едни забогатели гаврошовци. Обратните случаи са много редки, но все пак съществуват.

Деца от много богати семейства, „родени със сребърна лъжичка в устата“, напълно задоволени и обгрижени, водени единственото от любовта към най-популярния спорт на планетата, не само стават футболисти, но са и сред най-добрите. Което е достойно за уважение, защото футболът е изключително жесток. Дори садистичен спорт.

За да преодолееш конкуренцията и да стигнеш до милионите в банковата сметка се изисква непоколебима отдаденост. А най-вече трябва късмет. Той пък почти винаги е на страната на онези, които го търсят с всички средства. Мъничка, почти нищожна като бройка група, нарушава всички правила и закони. Но затова футболът е велик, защото дава шанс дори на богатите мамини синчета.

Дори и техните капризи понякога биват задоволени, а някои – както се вижда от тази десетка, са стигнали доста далеч. По обясними причини зад борда са оставени джуниър наследниците, които са тръгнали успешно по стъпките на своите бащи-футболисти. Те заслужават отделен регистър, но в интерес на истината не са многобройна група.

Джанлука Виали

1. Наскоро ни напусна една истинска футболна легенда, чийто жизнен път вероятно ще бъде направен на филм. Поразително е, но Джанлука Виали е роден не в заможно, а в много богато семейство. Казват, че замъкът в който е отраснал заедно с тримата си братя и сестра си, е бил с 60 стаи. Точното наименование е „Вила Афайтати“ в Беджиосо край Кремона и е построен през 15-и век.

Баща му Джовани е строителен предприемач и няма съмнение, че доста е напреднал, за да натрупа цяло състояние. Но като всеки италианец е предал страстното си усещане към футбола и на сина си. И когато Джанлука облича екипа на любимия Ювентус, таткото е най-щастливия човек на света. А какво ли изпитал пък когато вдигна купата в Шампионската лига пред очите ми на „Олимпико“ с капитанската лента на „бианконерите“ през 1996-а!?

2. Друг италианец също не е имал материални проблеми и на практика е бил без принудителна причина да търпи тежки тренировки и лишения. Андреа Пирло е син на един от най-богатите предприемачи в Италия. Баща му Луиджи Пирло притежава два металургични завода, а майка му Лидия също е от сой – нейният татко и е дългогодишен кмет на Бреша.

Андреа, който се провали като треньор на Ювентус, а сега е начело на турския Карагюмрук, е и основен съдружник във всички дейности на бащата.

В последните години основното направление на бизнеса им е лозарството и винарството. Тяхната винарна произвежда над 20 хиляди бутилки годишно. Но целият свят помни Андреа Пирло като един най-добрите плеймейкъри на всички времена.

Поставят го наравно не с някой друг, а със самия Джани Ривера. А и той можеше да не се поти и да тренира до изнемога, за да стане голям играч.

3. Оливер Бирхоф никога не е приличал на типичен немски футболист и затова си има сериозна причина. За разлика от такива като Матеус и Клинсман, неговият произход е от висшето общество. Все пак да припомня, че Бирхоф вкара онзи знаменит „златен гол“ с който Германия стана европейски шампион през 1996 година. А през 2004-а стана спортен директор на Бундестима и остана на този пост 18 години. И като реален участник в събитията ликува със световната купа през 2014 година. Бащата на Оливер се казва Ролф и е бил директор на няколко големи индустриални компании. Бил е „президент на европейския съюз на електро енергетическата промишленост“, каквото и да означава това. От което става ясно, че за Бирхоф-младши футболът е бил преди всичко удоволствие.

4. Фернандо Редондо е уникален случай, макар че неговия произход съвпада с този на един друг аржентинец – Марсело Биелса. Все пак за протокола да припомня кой беше Редондо, с прозвището Принца. И наистина си беше като коронован във футбола, защото всичко, което правеше на терена бе красиво. А и външността му беше поразителна с дългата руса коса. Точно заради прическата не отиде на световното през 1998 г., когато селекционерът Пасарела отказа да вземе играчите с дълги коси!

Редондо е от стара аржентинска фамилия, нещо като аристокрация на тази страхотна държава, която наскоро се сдоби с трета световна титла. Майка му Лус Кристина и баща му Фернандо са от аржентинския хайлайф и са възпитавали сина си с книгите на Борхес и Габриел Гарсия Маркес. Но както добре се знае, в Аржентина всички искат да станат футболисти, дори момчетата от богати семейства.

И като споменах Биелса, неговият брат е сенатор в аржентинския парламент, а сестра му е губернатор на областта Патагония. Самият Марсело, наричан Лудия, е един от най-отдадените работохолици в треньорската професия и е обсебен изцяло от играта.

5. Марио Гьотце също имаше някакво участие в споменатата вече световна титла на Германия през 2014. Супер Марио вкара гола на победата, а неговата история в много отношения е любопитна.

Баща му Юрген е учен от световна величина. Бил е професор в университетите в Йейл и Дортмунд. Като с втората му месторабота са свързани първите стъпки на Марио във футбола в местния Борусия.

Юрген определено не е извадил късмет, защото и тримата му сина са привлечени от футбола. Марио е средният и поне засега е най-успешен.

6. Нидерландецът Ваут Вегхорст беше замесен в една доста неприятна сцена на световното в Катар. Той беше футболистът в сянка, който бе наруган просташки от Лионел Меси с прочутото „какво гледаш, тъпчо“.

А обидите по негов адрес продължиха и след въпросния инцидент. Меси го попита „кой си ти“, като явно не е знаел, че Ваут заслужава неговото уважение. Високият 197 см нидерландец, който от няколко дни е футболист на Манчестър Юнайтед, е от много богато семейство. Фамилията Вегхорст притежава голямата нефтена и газова компания „Авиа“. През 2021 година та е имала 130 бензиностанции. От четиримата братя, само най-малкият се е отдал на семейния бизнес. Ваут е вече световноизвестен футболист, а по-големите му братя са пилот и архитект.

7. Робин ван Перси е друг нидерландец с много отдалечен от футбола семеен произход. Майка му Хосе Рас е дизайнер и художник на ювелирни изделия, а баща му Боб ван Перси е скулптор. И от това артистично семейство произлиза вечният рекордьор по отбелязани попадения за Нидерландия. Родителите на Робин се развеждат, когато той е само на 3 години, но цялото му детство преминава в бохемската среда на Ротердам. По някакви неведоми пътища съдбата обаче го отвежда на стадион „Де Кайп“ и той се превръща в един от най-емблематичните централни нападатели на всички времена. Направи знаменита кариера в Англия с Арсенал и Манчестър Юнайтед, а с националния е трети в света от Мондиал 2014.

8. Юго Лорис е типичен случай на момче за което никой никога не би си помислил, че може да стане футболист. А той не само е станал, но е спечелил почти всичко в играта. Само преди месец можеше да направи нещо непостижимо досега – два пъти да стане световен шампион като капитан. Но му се размина за малко. Баща му Люк е един от най-преуспелите банкери в Монако, а майка му Мария е със собствена юридическа кантора, а и във вените и тече благородническа кръв. Освен супер богати, родителите на Лорис са и доста ексцентрични, след като са го кръстили с фамилията на любимия си писател Виктор Юго.

Друга интересна подробност е, че до 13-годишна възраст Юго е насърчаван да играе единствено любимия спорт на родителите му – тениса. И точно тогава събитията претърпяват драматичен обрат. Юго е селектиран от футболен отбор и избира да стане вратар. И на 36 години е един от най-добрите в света.

9. Семейството на Рикардо Кака в никакъв случай не тъне в лукс и разкош, но при всички положения такива като него не стават футболисти в Бразилия. Там моделът е ясен – от фавелите чрез „жого бонито“ към известността и богатството. Има и още едно изключение, което се нарича доктор Сократес и брат му Рай. Бащата на Кака се казва Лейте Перейра и е успешен строителен инженер.

А майка му Симоне дос Сантос е гимназиален учител. Кака се ражда в столицата Бразилия, но скоро се преместват в Сао Паоло и за учудване на семейството малкия Рикардо започва да тренира в Сао Паоло. Останалото както се казва е история. Кака покори Европа с Милан и Реал Мадрид, а едва на 20 години с 20 минути игра стана световен шампион с Бразилия. И винаги силно си личеше, че Кака е много по-различен от съотборниците си. Играеше някак аристократично.

10. Жерар Пике си има много проблеми след раздялата с Шакира, но определено има кой да го подкрепи в неравната битка с певицата. Неговата биография също не отговаря на разбиранията за „бедното момче, спасило се чрез футбола“. За разлика от типичния случай на дете от академията на Барса „Ла Масиа“, той направо си е роден с привилегии. Само за пример и контрапункт ще посоча Пеп Гуардиола, чийто баща е зидар.

Дори третото му име е символично, защото той се казва Жерар Пике Бернабеу. Малко е да се каже, че баща му Хуан е успешен юрист, той е топ адвокат в Барселона. А майка му Монсерат е притежател и директор на болница в родния му град. Семейството определено е в десетката на най-богати в красивия средиземноморски град.

В неговото положение трябва наистина да си много влюбен във футбола и освен това пък да стигнеш и до върха. Защото той спечели абсолютно всичко, което можеше да се спечели.

Материал на corner.dir.bg