Преди ерата на шейховете и на големите пари, Манчестър Сити има само две титли на Англия – през 1937 и 1968 г.

Втората от тях е извоювана благодарение на един от най-пъстрите характери в английския футбол Малкълм Алисън, известен също като Големия Мал.
Говорим за човек, който неведнъж изпълва страниците на таблоидите и прекарва бурни връзки с манекенки, певици и победителки в конкурси за красота. А с любимото си шампанско не се разделя до самия край и го получава даже на собственото си погребение.

Бъдещият треньор на Манчестър Сити е роден през 1927 г. и увлечението му по спортовете очертава пред него кариера на ръгбист. Родителите му искат да влезе в гимназия с ръгби отбор, но Малкълм предпочита футбола и нарочно се проваля на изпита, за да може да се отдаде на любимата си игра.

По-късно се прочува като защитник и капитан на Уест Хем, където изиграва над 250 мача. Там се заражда и интересът му към треньорските тактики, а Малкълм започва да се занимава и с обучение на по-младите играчи, един от които е бъдещата легенда Боби Мур.

През 1958 г. Малкълм Алисън е принуден внезапно да се откаже от големия футбол, тъй като е диагностициран с туберкулоза и е премахната част от белия му дроб.

Налага се да се подложи на цяла година лечение и така и не успява да възстанови физическата си форма, затова прекарва известно време извън футбола.

Става търговец на коли, занимава се с хазарт и управлява нощен клуб. Опитът му за завръщане на терена в скромния лондонски клуб Ромфорд продължава две години и впоследствие Алисън окончателно се отказва да бъде футболист и се захваща с треньорство.

В своята автобиография Големия Мал обяснява, че е извличал идеи за треньорската професия от неочаквани места. Вдъхновява се например от уменията на съветски войници с топката, след като ги вижда по време на военната си служба във Виена през 1945 г.

8 години по-късно гледа на живо един паметен мач на „Уембли“ между Англия и могъщата тогава Унгария. В т.нар. „Мач на века“ англичаните губят с 3:6 от съперника – а Малкълм Алисън осъзнава, че по-добрите индивидуално играчи могат да загубят от по-слабите, ако са по-зле подготвени тактически.
Малкълм се пробва като треньор в няколко клуба, преди през 1965-а да бъде назначен за помощник в Манчестър Сити.

Тогава Сити все още е във втора дивизия и е воден от Джо Мърсър, добър познат на Малкълм от треньорските курсове. В Сити Мърсър си остава с длъжността старши треньор, а Алисън се води асистент – но реално двамата работят в равностоен и много успешен тандем.

Още през дебютния им сезон заедно, „гражданите“ стигат до първа дивизия, а две години по-късно печелят неочаквана титла.

В този период Малкълм Алисън предизвиква революция в треньорските методи на Острова с редица нововъведения. Той въвежда танци за футболистите и упражнения за по-добър баланс на тялото, плюс изисквания за комплексен хранителен режим и отделни занимания с вратарите.

Алисън си остава вдъхновен от унгарския национален отбор от 50-те, но развива и свои собствени концепции. Налага и различни стартови часове на тренировките, за да са по-подготвени играчите да се раздадат до краен предел именно в часа на съботния мач.

Тактическите изисквания на Алисън включват отиграване на топката с едно докосване (трябва да го правят дори и защитниците), а връщанията към вратаря са забранени, за да не се забавя темпото на игра.

Очевидно Малкълм не е човек, на когото липсват идеи, но при него те идват в смесица с дръзкия му, самоуверен и често труден характер.

Треньорът знае как да обединява и мотивира своите, както и да провокира противниците. 

Например, след една победа с 4:1 над Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“, той демонстративно размахва четири пръста към феновете на домакините. А по-късно признава, че е организирал един катерач да се качи на покрива на вражеския стадион и да свали наполовина флага на Юнайтед в нощта преди мача.
В шампионския сезон Манчестър Сити далеч не доминира така, както го прави в момента съставът на Пеп Гуардиола.

Тогава шампионатът се състои от 42 кръга и в тях Сити записва 6 загуби, а съдбата на титлата се решава едва в последния мач. Но това си остава най-силният Сити преди да бъде придобит от шейховете на Абу Даби.

Година след шампионската кампания, дуото Мърсър – Алисън носи на „гражданите“ и ФА Къп, а през 1980-а е спечелена Купата на лигата.

Покрай тези успехи Големия Мал получава предложение от Ювентус, но отказва да отиде в Италия и вместо това убеждава шефовете на Сити да го назначат за старши треньор. Мърсър обаче отказва да напусне и е уволнен, а съюзът между двамата се разпада.

През 1972 г. Малкълм започва самостоятелно да води Сити, но претърпява провал и си тръгва само след няколко месеца.

Следващата му работа е в Кристъл Палас в период, когато лондонският клуб се бори за оцеляване в елита. Алисън не го спасява от изпадане, а пропадането продължава и през следващата година, за да слезе Палас чак до трета дивизия.

Тогава треньорът се прочува със своето прахосничество и след като получава корпоративна кредитна карта от боса Реймънд Блой, успява да изхарчи 30 000 паунда за месец и половина.

Все пак феновете на Палас имат за какво да са благодарни на Малкълм Алисън. По негова идея клубът променя логото си и на него се появява орел, който краси емблемата на Кристъл Палас и днес.

Треньорската кариера на Малкълм Алисън продължава в още множество клубове, където той се задържа само по година-две. Минава през Галатасарай, Плимут, Спортинг, Мидълзбро, завръща се и в Манчестър Сити, и в Кристъл Палас.

Със Спортинг също успява да стане шампион и да вдигне и Купата на Португалия, но най-интересните му моменти не са свързани единствено със спортни успехи.

Алисън си остава ценител на лукса, обича стилните дрехи и често се появява с шапка федора. Въпреки проблемите с дробовете, Мал е ценител на изисканите пури и пуши при всяка възможност, дори по време на мач – което не му пречи да доживее до 83-годишна възраст.

Ако има нещо, което обича дори повече от пурите, това е алкохолът и жените. Съвсем нормално е да бъде забелязан в близост до красиви дами и с бутилка скъпо шампанско.

„Като изпаднахме от първа дивизия, отборът се завърна в хотела да вечеря“, спомня си играчът на Кристъл Палас Джим Кенън.

„Всички седнахме на една дълга маса, в единия край беше президентът на клуба, в другия – Малкълм. Изведнъж треньорът се изправи и поръча дузина чаши шампанско. Обърна се към президента с думите: „Всичко едва сега започва! Догодина ще сме се върнали обратно в първа дивизия, така че сега се наслаждавайте на момента и се забавлявайте!“ Е, година по-късно вече играехме в трета дивизия“.

Известно е, че две победителки от Мис Великобритания са сред приятелките на ексцентричния Алисън.

Комбинира ги с манекенки и певици, а веднъж отговаря подигравателно на слуховете за бурния си личен живот с репликата: „И двете ми жени са много разстроени от инсинуациите“.

През 1976 г. вестниците излизат с пикантна фотография, в която Малкълм е във ваната на Кристъл Палас заедно с порнозвездата Фиона Ричмънд.

Оказва се, че той я е поканил на тренировка на отбора, а после е поискал и да се изкъпят заедно. Играчите, които все още се къпят, разбират, че актрисата от филми за възрастни се задава и решават да се скрият, защото очакват, че наоколо ще има и папараци, които да снимат.

Треньорът и Фиона Ричмънд се събличат и сами влизат във ваната, а на снимката е запечатана сияещата усмивка на Малкълм и голата гръд на актрисата.

Не е нищо ново за Големия Мал да бъде сниман с различни жени – но в края на живота си той е сам и тежко алкохолизиран.

Още в началото на 2000-те неговият син Марк разкрива, че Малкълм страда от алкохолизъм и трябва да се лекува.

„Баща ми отива в кръчмата с надеждата, че някой ще му купи питие. В замяна, който споделя невероятни истории, които са му се случили покрай футбола“, обяснява синът.

По-късно Алисън развива и деменция и умира в старчески дом през 2010-а. Множество фенове на Манчестър Сити отиват да се сбогуват за последно с него, а на погребението присъстват и много от тогавашните играчи на тима.

До ковчега е положено не само синьо-бяло шалче на Сити, но и кофичка с лед и бутилка с любимото ледено шампанско на треньора.

Материал на Webcafe