„Лука, Лука, Лука“, реве „Де Куип“, обзет от хърватска еуфория в чест на Модрич, който демонстрира чрез футбола, че няма нищо по-добро от това да обичаш професията, както го прави футболистът на Реал Мадрид. Нямаше никакво колебание относно избора за Играч на мача. Един обикновен човек, далеч от шоубизнеса, наясно само с нещата, които се случват на терена. Вероятно затова Модрич върши работата си толкова добре и играе толкова красиво. Тази неделя, 17 години след дебюта си и 165 мача по-късно, той може да даде на страната си първата титла в историята.

Наследници на поколението на Ярни, Бобан, Просинечки, Бокшич и Шукер, които щастливо претендираха за независимост след конфликта на Балканите на Мондиал’98, тази група, водена от Модрич, Перишич, Крамарич и Пашалич, се оказа по-издръжлива. Те играят всеки мач, сякаш е последният в живота им и винаги карат сърцата им да ги отвеждат един метър по-напред. На „Де Куип“ се вдигнаха след изравнителен гол в 96-ата минута, когато вече нямаше време дори за дишане.

свързани статии

Но Далич имаше в шапката си „най-старият“ и най-мъдър играч в турнира. Футболната книга на Модрич винаги има още една страница. Последният трик в Ротердам бе хитро да измами Гакпо, което доведе до 1:1 и съживи хърватските надежди. Накрая Модрич сложи край на интригата от бялата точка за финалното 4:2 и го отпразнува като хлапе. Лука има хиляда живота, а футболната му книга – още глави.

„Ще видим по-късно кога ще дойде моментът (относно бъдещето му в селекцията), но за момента това не е темата. Най-важното е финалът в неделя. Надявам се да мине толкова добре, колкото и полуфиналът“, заяви скромно 37-годишният капитан на Хърватска.

Хуан “ХИМЕНЕС, АС, превод на в-к "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС