Това е Жозе Моуриньо на 61 години – все още пълен с живот и с желание за работа. Извън нея португалецът е по-малко стресиран, кипящ от идеи и гледащ много футбол по телевизията. През последните 12 месеца му е хрумнала една нова идея. Според него скоро водещ мениджър, който губи в резултата, ще замени своя вратар с 11-и полеви играч. Би ли го направил самият той? „Ако остават десет минути и изоставаме, защо не? Нека опитаме“, усмихва се Жозе.

Моуриньо беше освободен от десетата си клубна работа през януари, след като изведе Рома до два европейски финала за две години, първият от които доведе до триумф в Лигата на конференциите през май 2022-ра. Изминаха 30 години, откакто се присъедини към Порто за първи път като треньор при покойния сър Боби Робсън. Въпреки това Жозе никога не се е чувствал по-подготвен за следващата си работа. Той обича професията и претегля възможностите си за лятото, където се очаква да има промяна за много клубове.

Специалния иска да бъде треньор в структура, която го подкрепя, и вярва, че го чака дълга кариера: „Не е като да съм на 61 и да искам да спра на 65. В никакъв случай. Не ме отписвайте. Чака ме дълга кариера. Но преди всичко да се върнем 20 години назад. Към дните и седмиците, които промениха живота ми.

Имам толкова много странни тържества през кариерата си, но спринта на тъчлинията на 9 март 2004-та на „Олд Трафорд“, когато отпразнувах късния гол на Кощиня, вероятно промени посоката на кариерата ми. Аз вече бях спечелил Купата на УЕФА, а Порто беше на път да триумфира с титлата в Португалия за втори пореден път. Но тази нощ беше различна.

Спомням си, че преди мача с Юнайтед се сблъсках с някакъв човек на улицата, който ме попита кога португалски отбор ще спечели Шампионска лига. Казах му, че се надявам да стане през следващите 20 години. Е, случи се само няколко месеца по-късно. След триумфа в Купата на УЕФА през 2003-та имаше интерес от чуждестранни клубове към мен, но не и от големите във Висшата лига. Харесваше ми в Порто. Ситуацията обаче се промени след елиминирането на Юнайтед на сър Алекс“.

Наистина, лятото на 2004-та промени всичко. Жозе се присъедини към Челси 1 година след пристигането на Роман Абрамович.

„Винаги съм обичал английския футбол, най-вече заради работата си с Боби Робсън. Бързо схванах манталитета на английската игра, но имах и тайно оръжие. Моят тренировъчен режим и моделът на периодизация тогава бяха революционни. Знаех, че веднага мога да направя разликата, защото начинът ми на обучение беше далеч от традиционния. Бях много уверен, че ще успея с Челси. Имах Франк Лампард, Джо Коул и Петър Чех. Бях сигурен, че Джон Тери ще се развие, а след това ми се довериха да привлечем Дидие Дрогба, Рикардо Карвальо и Пауло Ферейра. Това беше отбор пълен с агресия и сила на всяко ниво. Скептиците казваха: „На Коледа Челси ще умре“. После дойде Великден, накрая финалните два три-мача, но там ние вече празнувахме“, усмихва се Жозе.

5 трофея само за 3 сезона в Челси превърнаха Моуриньо в най-търсения мениджър в света. Той направи Интер два пъти шампион, а освен това триумфира и в Шампионска лига през 2010-а. След това в Реал сграбчи титлата и Купата на краля в епична битка с Барселона на Пеп Гуардиола. Въпреки това, което предстоеше, Жозе има известна сантименталност, когато обсъжда онази епоха между 2004-та и 2007-а, когато водеше Челси. Клуб, обединен около своя мениджър. Отбор, изграден върху безапелационно твърда отбранителна основа.

свързани статии

Той, разбира се, говори и за периода си на „Олд Трафорд“ между лятото на 2016-а и декември 2018-а. Специалния подписа с Юнайтед след втория си период в Челси, който му донесе още една титла във Висшата лига. Жозе, Солскяер, Рангник и сега Ерик тен Хаг обаче така и не успяха да обърнат съдбата на червените дяволи. А второто място при португалеца през 2017/18 е най-доброто постижение.

„Отношенията ми с бившия главен изпълнителен директор Ед Уудуърд бяха добри. Дори сега си изпращаме съобщения. Но от професионална гледна точка не беше така. Това, което Тен Хаг сега има в Юнайтед, аз го нямах. Включително и нивото на подкрепа. Не получих никакво доверие. Тръгнах си тъжен, защото чувствах, че съм в началото на процеса. Ако ми се бяха доверили и повярвали в опита ми, нещата можеше да са различни. В момента в отбора все още има футболисти, които аз не исках преди пет-шест години. Там си свърших работата добре, времето винаги казва истината. Но наистина искам Юнайтед да успее. Дали съм доволен от наказанието на Пол Погба заради допинг? Разбира се, че не. Просто в даден момент от кариерата си футболистите губят усещането кои са и какви трябва да бъдат. След Мондиал 2018, когато Погба триумфира с Франция, той се завърна различен. Световното първенство го изведе до измерение, в което футболът не беше най-важното за него. Няма лоши чувства между нас. Виждали сме се в Италия и не се наслаждавам на наказанието му“, споделя Жозе.

Към края Моуриньо започва да се чуди дали приказките за спечелената Шампионска лига с Порто преди 20 години не се чувстват повече като бреме. Казва, че хората забравят какво постигна с Рома: „Аз съм единственият треньор, който е играл два финала в Европа през последните две години“.

Що се отнася до Юнайтед, той изтъква, че има най-добрия рекорд за трофеи след сър Алекс. Времето му в Тотнъм беше доминирано от COVID-19, въпреки че стигна до финал за Купата на лигата само за да бъде уволнен седмица по-рано. А за Рома се надява тимът да отиде на трети пореден европейски финал с Даниеле де Роси.

„Не се страхувам да поема отбор, който не е „създаден да печели“. Моята работа е да се опитам да превърна клубовете в такива, които побеждават. Не знам дали клубовете се страхуват от моята репутация. В длъжностната ми характеристика пише треньор. За съжаление, имах и други ситуации, когато трябваше да бъда много повече от това. А в такива случаи вие не сте толкова добър треньор, колкото може да бъдете. Няма причина да се страхуват от мен. Дайте ми професионална структура, в която аз съм само треньор, защото в това съм най-добър. Често обаче структурата на даден клуб ме тласка в грешната посока“, казва Жозе.

Специалния отказа на Португалия и изгодна оферта от Саудитска Арабия. Какво крие обаче бъдещето за него? „Единственото нещо, което искам, е целите да бъдат установени от всеки по честен начин. Не мога да отида в клуб, където заради моята история трябва да спечеля титлата. За мен е важно дали клубът има цели и аз да мога да кажа, че съм готов да се боря за тях. Защото, когато отидох в Рома, никой не мечтаеше за европейски финали, но ние го направихме. Не е възможно да се присъединя към отбор, който почти е изпаднал, а задачата ми е да бъде да спечеля Шампионска лига. Хубаво е, но не е честно“, завършва той.

Обясни защо Пеп играе с по 5-6 централни защитници Жозе казва, че защитният инстинкт във водещите треньори в наши дни не е изчезнал. Просто е по-добре маскиран.

„Ще дам само два примера. Погледнете Манчестър Сити и Арсенал. Колко централни защитници има в отбора? Понякога шест. Да, те играят на други позиции – бек или вътрешен халф. Но има петима-шестима централни защитници заедно на терена. Защо? Ако съм журналист, бих попитал Пеп и Артета. Сега аз ще ви отговоря вместо тях. Те изпитват нужда от отбранителна стабилност и компактност, също така и от физическо присъствие. Затова Артета използва Кивиор като ляв бек. Същото е и в Сити с Аканджи, Гвардиол и Джон Стоунс, някои от тях често са и вътрешни халфове. Нека помислим колко години гражданите не бяха успешни в Шампионска лига и да се върнем към миналия сезон, когато спечелиха требъл. Точно тогава Пеп започна да използва най-добре тези похвати, които му помагат от физическа гледна точка“, коментира Жозе.

Материал на The Telegraph

Превод на "Тема спорт"