Любо Пенев притежава солидна репутация на доказан футболен специалист, която му дава добра възможност да не остава без работа почти никога.

Видимият проблем пред него обаче е, че така и не може да си намери подходящ и перспективен проект. След силните и добре заплатени периоди в Литекс, националния отбор, ЦСКА и ЦСКА 1948 на Пенев все повече му се налага да приема по-нискорейтингови предложения. Но той в присъщия си мегаломански стил е способен и Ихтиман да превърне в Реал Мадрид.

През последните месеци, след като бе спряган постоянно преди всичко за ЦСКА и Спартак Варна, Пенев реши да се завърне във втория си футболен дом Локомотив Пловдив. В България великият таран игра само за ЦСКА и Локомотив Пловдив и някак този факт прави новото предизвикателство пред Ел Голеадор особено притегателно. Все пак в ерата на Георги Илиев той остави мимолетна, но и знакова следа и с черно-белия екип.

След това пътищата му с Пловдив се пресякоха само веднъж, когато се съгласи да поеме Ботев Пловдив в бурните времена около фалита на КТБ и надвисналата опасност над Коматево. Авантюрата в жълто-черно продължи прекалено кратко, за да е повод за проблем с изключителните черно-бели фенове.

Толкова от урока по история, миналото е важно, но Любо Пенев е доказал, че все още пише история и живее за бъдещето. Практически той няма провален опит за летене, което едва ли някой ще се наеме да опровергае. Силният характер и уникалното му его дават солидна гаранция, че престоят му на „Лаута“ ще бъде не по-малко забележим от същите в Царско село и Хебър. Но с едно голямо НО! Амбицията и желанието на Пенев не се поставят под съмнение, проблемът е в самата ситуация около пловдивското Локо. Ясно е, че повечето клубове в България не са цъфнали и вързали откъм финикийски знаци, но някак ситуациите около двата Локомотива изглеждат най-обезпокоително. Общо взето табелите са високи и големи, но настоящето твърде мрачно и неясно. И дори доказан мотиватор и перфекционист като Любо може да удари на камък.

Защото, както добре е известно – с трици маймуни се хващат трудно. На първо четене силно бие на очи антагонизма между досегашните твърди принципи на Пенев при изграждането на отбор и постулатите на собственика Крушарски за подмладяване и побългаряване. На този фон дори сравнението със ситуацията в Хебър Пазарджик говори за надвиснали облаци. В предишния си клуб, поне докато не се смени кметската управа, Пенев бе селекционирал и качество, и количество.

В това число и доста добри за нашите стандарти чужденци, които определено помогнаха много до един момент Хебър да изглежда като отбор от златната среда. Материалът, който Пенев поема на „Лаута“, плюс липсата на перспективи за някаква сериозна селекция, сочи, че претенциите на Локомотив за попадане в първата осмица ще са трудни за реализация. Миналогодишният възход през есента при Томаш изглежда като утопия в променената из основи ситуация.

Но пък Любо вероятно си е направил сметката и в плановете му фигурира по-добро представяне от очакванията, гарнирано с някои откъслечни забележими успехи. Той е недостижим в успехите срещу силните отбори в първенството и с няколко избухвания за пореден път ще докаже, че е треньор за резултати, а не за празни приказки.

Естествено сред изкушенията пред него е да развие набора от местни момчета, който получаваше шанс и при Сашо Томаш през пролетта. При всички положения дузината млади и не чак дотам млади български играчи ще се почувстват особено окрилени под крилото на една толкова знаменита фигура в българския футбол. Най-важното за тях е, че новият им треньор се е доказал като роден победител, който постига резултати във всякаква среда. Част от вижданията и тезите му могат да изглеждат нелепи, но той опровергава критиците с понякога невероятна визия за нещата от живота и футбола.

Истината е, че където и да отиде, Любо се превръща на секундата в магнит за медиите и запалянковците. А тези му доказани способности понякога са по-важни от допълнителни фактори, каквито например са парите.

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"