С огромен ентусиазъм и повишени очаквания България ще изиграе днес първият си мач със значение от почти година време насам. За последно националите ни влязоха в истински сблъсък в края на европейските квалификации и след това потънаха в мисли за промяна.

Смениха се треньорите и новият селекционер Илиан Илиев доведе със себе си усещане за излизане от тресавището. Не, че преди него една дузина предшественици не бяха създали същата илюзия и накрая всичко приключваше по един и същ познат до болка начин. Сега поредната партида национали ще поднесат същата история със същия край.

За протокола в следващите три месеца българския национален отбор ще изиграе шест двубоя от Лигата на нациите срещу Беларус, Люксембург и Северна Ирландия. Съперниците са непретенциозни, защото се намират след 32-о място в актуалната класация на УЕФА и затова потокът е трети по сила. Целта пред нашите е да се докопат някак до първото място и да се промотират в горната Лига В, където все пак участват далеч по-елитни нации. Това ще бъде несъмнен успех, най-малкото защото следващия път ще се изправим срещу далеч по-реномирани съперници и много по точно ще се наместят стрелките на часовника. Напомням, че вече бяхме в тази ситуация, когато спечелихме само две точки в група с Уелс, Финландия и Ейре. Да си представим, че ще хванем асансьора, който ще ни отведе един етаж по–нагоре, което за сегашното ни дередже ще е несъмнен успех.

свързани статии

Но евентуалната поредица от победи срещу Беларус, Люксембург и Северна Ирландия си има и по-далечна цел и тя е световните квалификации за първенството в САЩ, Канада и Мексико през не толкова далечната 2026 година. Мечтите са безплатни и ако тази есен националите са достатъчно добри, то със сигурност през следващата 2025 година силно ще се вдигне градусът на очакванията за посещение на обетованата земя. Все пак участниците на световното ще бъдат 48 на брой, а европейските квоти ще нараснат от 13 до 16 и то не е сигурно. При положение, че сега сме след 32-о място в Европа е ясно какъв лъвски скок трябва да извършим за да се видим в Северна Америка след по-малко от две години.

Това са плановете, а те трябва да бъдат осъществени от играчите, на които Илиан Илиев ще разчита за започващата кампания в Лигата на нациите. И след като няколко години подмладявахме отбора с цел да изградим някаква перспектива, сега сме с половин дузина над 30-годишни и то при положение, че не бяха повикани Недялков, Делев и Чочев с които средната възраст съвсем щеше да скочи до първенство за ветерани. Но няма нищо чудно в подхода на селекционера Илиев, след като и в неговия Черно море той отива на бой само със старците. Така вижда нещата Илиев, а цяла България му се е доверила и мърдане няма.

От друга страна и място за претенции няма, защото сушата откъм талантливи футболисти изобщо не е отминала. Имаме Кръстев, Груев и май дотам, защото останалите младоци с нищо досега не са впечатлили. И все пак голямото събитие е новия българонемец, който дано не е същия като предишния Лукас Петков.

Що се отнася до футболната продукция, тя донякъде е ясна като знаем принципите на треньора Илиан Илиев. Срещу трите съперника в групата ще проявим максимален прагматизъм, ще бъдем добре организирани отзад и ще търсим своите редки шансове напред. И предвид нивото на конкуренцията, шансовете ни не са никак лоши. Но пък и изобщо да не  се отхвърля римейк на добре познатото оставане с празни ръце. Люксембург, Северна Ирландия и Беларус са от нашата опърпана черга и са способни и да ни победят, и да ни направят равен и изобщо накрая да си останем там, където бяхме и досега.

Материал на Жаклин Михайлов