В рамките на седмица Кирил Десподов извървя пътя от първия ред на церемонията за Футболист на годината до подиума, където прибра статуетката за №1, а след това отново от първоначалната си позиция изгледа двата мача на България с Ирландия.

В тях загубихме под индиго с по 1:2. Повеждахме, а после допускахме обрат. И при двете попадения своята роля имаше и Десподов, но това бе всичко, с което можеше да бъде запомнен, ако това е точната дума. В крайна сметка капитанът на България нито асистира, нито отбеляза, просто бе някъде там в зародиша на атаката.

Бърз поглед към статистиката му показва, че е бил 0, но не заради някакво лично отношение, такава е статистиката му. Именно с тази успеваемост бе при единоборства, дрибъл, дълги топки, удари в Дъблин. Подаванията му са с под 80% точност. А е със статут на капитан, лидер и както вече стана въпрос – №1 у нас за четвърта поредна година.

И отново към статистиката, която би следвало да е показателна за представянето, за цялата изминала година, в която се предполага, че е бил над всички, Десподов вкара всичко на всичко едно попадение за трикольорите.

свързани статии

Явно трябва да занижим очакванията, защото се превръща в тенденция, а не моментно състояние. А селекционерът Илиан Илиев е доволен да вижда това, което нападателят на ПАОК предоставя. В крайна сметка той игра пълни 90 минути и в двата двубоя.

„Не мисля, че Десподов е причината да не преминем в Лига В – защити го самият треньор. – Във времето, в което сме заедно, Кирил подобри играта си в дефанзивен план много. Нека спрем дотук…Трябва да подобрим играта си в защита и не бива на изпадаме в детайли и да търсим персонална вина в един, втори, трети.“

Така докато гледаме какви стадиони имат другите национални отбори, а ние не, може би е добре и тук да започнем от А и Б във футбола и първо да завиждаме с какви лидери и капитани разполагат, а после ще мислим за останалото…

 

Владимир Иванов, "Труд"

* заглавието е на Gol.bg