Боян Бойчев/trud.bg

Колко радост и мъка в едно! Какво „червено“ море от любов и каква ужасяваща некадърност на терена и около него! Жалко, ЦСКА! Жалко за страхотния празник, който феновете организираха! Жалко, че в опита за европейско поведение в клуба не видяха какъв трубадур без китара са назначили на работа! Жалко за мъжа на годината Карлос Насар, който беше готов изтласка на глава целия стадион в името на ЦСКА! Жалко и за великия Христо Стоичков, чиито думи ще останат нечути.

Да, думата „оставка“ никога не е фигурирала в иначе богатия речник на трубадур Томаш. Както неведнъж е казвал – той сам никога не си тръгва. За щастие на всички червени от „Васил Левски“ и на тези, които не успяха да бъдат на живо, скоро няма да има нужда да научава какво е оставка. Договорът му изтича, ще си вземе заплатата и за май. И както всяка сутрин сигурно първо прави – поглежда снимката си и казва: „Аз разбирам най-много от футбол!“

Защо, ЦСКА? Толкова ли не видяхте още през миналата година, че единственият треньор, за когото клубът е платил трансферна цена в историята си, не става? Малко ли ви бяха издънките преди Нова година и продължилите след нея? Не ви ли писна от високопарните слова на човек, който беше посредствен футболист, а е още по-посредствен като треньор? Ще му дадете ли шанс да води ЦСКА и в мача на годината, извинявам се – на позора. От гордото пето място най-славният български клуб за втори сезон поред ще се бори за Европа през задната врата. И ако миналата година провалът беше на „Васил Левски“, то сега предстои гостуване във Варна или Кърджали. Вярвате ли, че трубадурът без китара, тактика и треньорски умения ще то спечели? Неведнъж бивши славни кадри на ЦСКА и фенове алармираха и призоваваха да сложи край на експеримента. Нито изпълнителният директор Радослав Златков, нито спортният Пауло Нога взимат отношение по треньорския въпрос. Да, той вероятно е решен отдавна. Но догодина ЦСКА ще отвори врати на един от най-модерните стадиони на Балканския полуостров. И редно ли е това да става след три нулеви години в Европа – първата с 0:6 от румънския средняк Сепси, а следващите – две пред телевизора?

Трубадур Томаш си направи и селекция, и подготовка. Нека обясни ясно и точно защо не играе футболист с над 60 000 евро месечна заплата в лицето на Лиъм Купър, какъв е приносът на купеният за 700 000 евро с изтичащ договор Лапеня, на Бютючи, Исека, Локило… Да не говорим за Илиан Илиев-младши. Кой ги доведе? Няма кой да слуша повече оправдания с Томислав Стипич, който обеща, че ЦСКА ще се бори за петицата с… голобрадите нископлатени юноши, които изведе в Разград в първия кръг и игра повече от достойно.

Последните пет поредни победи в първенството опияниха трубадура. Опита се да влезе в ролята на големия Жозе Моуриньо с неговия култов лаф за паркирането на автобуса пред вратата. Само че Специалния го каза за мач, в който трябваше да се изправи срещу Лионел Меси, Андрес Иниеста, Шави, Ето’о (не този от ЦСКА). Сега срещу червените се изправи един изтощен и физически, и емоционално отбор. Лудогорец реално не беше имал голям мач от февруари, а футболисти и треньори чакаха буквално с досада финала, за да отидат в почивка и да мислят за следващата си кампания в Шампионската лига. Разградският капан „щракна“ върху главата на ЦСКА с болезнена за „червените“ фенове лекота. И грешката на Тибо Вион не е проблемът. Благодарение на френския боец ЦСКА спечели много мачове през последните години. Проблемът е, че бандата на трубадура така и не създаде нито едно голово положение, а само два удара от далече. Нито срещу Лудогорец, нито срещу Левски отборът на Томаш не спечели мач. И може би е добре, че остана във втората четворка сред закъсали финансово и игрово отбори. Защото в първата подобни резултати щяха да се превърнат в ежедневие за „Армията“.

Ах, тази „Армия“! Това остана единственият балсам за изстрадалото червено сърце! И с бързината, с която ръководството строи новото бижу в Борисовата градина, трябва да реши спортно-техническия си проблем. Най-добре да го направи преди баража за купата с временен треньор, който не е загубил напълно съблекалнята и който не се страхува дали някой футболист, който е останал резерва ще му се обиди.

Заради името си, заради историята си, заради феновете си заради първото ръководство в демократично време, при което няма и един лев забавено плащане, ЦСКА трябва да играе в Европа. Гаранция за дълъг поход там няма, но присъствието е задължително. Защото, колкото и да не им се иска на душманите, вече „тире“ в името няма да има! След като ЦСКА може да печели битките извън терена и по трибуните, трябва да намери изпълнителите и за най-важното – мачовете! Едва ли някой е вярвал, че след рекордния сезон 2007/08 и безпрецедентната 31-а титла без загубен мач, ще изминат 17 толкова тъжни години. А най-тъжната от тях е последната.

Спешно и смело ЦСКА трябва да действа. Да намери диригент с осанка и име, за да забрави завинаги трубадура без китара.