Александър Томаш оправда напълно очакванията, че не е треньор, който може да печели трофеи. До финала в четвъртък за това свидетелстваше 12-годишната му треньорска кариера, а поредната му загуба от Лудогорец го доближава до възможността да си остане капо завинаги в този занаят. На пресконференцията преди двубоя той се върна към дръзкото си поведение без покритие отпреди злополучния мач със Славия и отново падна от високо.

Защото реалността е, че способностите му достигат само за това да си представи или да сънува как побеждава отбора от Разград, ала не и да го направи наистина. В чисто футболния аспект от големия финал пред 40 000 фенове на ЦСКА Томаш не направи нищо правилно.

свързани статии

Всичко започва от подготовката за мача. В нито един момент армейците не създадоха впечатление, че са готови за него. Те изглеждаха почти толкова зле като при загубената от Левски купа през 2022 година. И то срещу един Лудогорец в невиждано отстъпление, с липсващи най-добрите играчи на станалия шампион тим – Якуб Пьотровски и Бърнард Текпетей.

Треньорското ръководство на ЦСКА за пореден път бе избрало и отслабващ отбора стартов състав. И по двата фланга бяха поставени футболисти – Илиан Илиев-младши и Улаус Скаршем, които просто не са крила. Срещу по-състоятелни отбори това много си личи. Вечно контузеният Бютучи тъкмо влизаше в някакъв ритъм с двата си гола напоследък, а Фаетон е показал, че когато иска – може.

Томаш обаче ги пусна в последните двадесетина минути, когато червените клетници усилено се лутаха в технически брак и бяха твърде далеч от смисъл и ритъм на терена. Странно защо в групата за двубоя не бе нито Аарън Исека, нито Йоан Борносузов. Ясно е, че първият е огромно разочарование, но все пак не е зле да имаш някакъв вариант при смяна по принуда или хаотичен натиск с двама нападатели.

Също така е алогично с първата си смяна да извадиш един от двамата си сравнително креативни футболисти – Станислав Шопов, за да пуснеш намиращия се в отчайваща форма Джонатан Линдсет. И то като опорен халф, където той е осезаемо безполезен. Особено в комбинативния футбол, който изисква Томаш. Всички тези фактори и детайли доведоха до това, че армейците нямаха нито едно изработено чисто голово положение, а само някакви случайни опасности пред вратата на Падт, и така и не успяха да установят траен натиск върху противника.

A някои други отбори от Първа лига щяха да подчинят хегемона, както го направи Ботев Пд миналата година, защото разполагаше със способен треньор. На целия фон от недъзи Александър Томаш не прояви доблестта да си подаде оставката дори само като морален акт, както бяха поискали привържениците още след чутовно срамната загуба от опашкаря Крумовград. Да не говорим, че завършва сезона без нито една победа от 4 мача на „Васил Левски“ срещу Левски и Лудогорец. Специалистът не подплати с действие думите си, че за него не е проблем да не заема отговорния пост старши треньор на ЦСКА, дори и след като легендата Христо Стоичков го призова към поемане на отговорност. Срамно е, но не и толкова изненадващо.

След треньорските грешки не по-малко важно е да се каже, че в настоящият състав на 31-кратните шампиони има сериозен брой изпълнители, които досущ като наставника си категорично нямат нито манталитет, нито игровото ниво за гранд. Като започнем от левия бек Мика Пинто, минем отдясно и посочим Тибо Вион, който в големите мачове винаги издиша, и стигнем до средняшкия триумвират Линдсет, Шопов и Илиан Илиев. Те успяха да изпъкнат само срещу морално осакатени отбори. И който се е заблудил за тях и цялостно, сега плаща сметката на предизвестеното разочарование. А собственикът на ЦСКА ще трябва да плати солено за бруталната спортно-техническа некадърност в последната година. В това число и за над 10 нови играчи!

Петър ЗДРАВКОВ, "Тема Спорт"