В последно време нелепостите в живота от инцидент се превърнаха в прецедент. Хората свикнаха с безумията, за съжаление те не са само български патент. Едно такова безумие се прости с така наречения елитен статут в късната неделна вечер. Крумовград остана на 15-о място и отпадна от ефбет лига.
Донякъде съм съгласен с думите на треньора Росен Кирилов, че са били жертва на комплот, а не на картел, както той се изрази. И изобщо не съм съгласен, че Ботев Враца е пример за феърплей, но цялата логика и нормалност на света изискват да се подчертае, че тяхното поредно отърваване от изпадане е добра новина за съвкупния български клуб. Макар и в неподходящото време от 21 до 23 часа в неделя и при обилен дъжд, все пак на стадиона във Враца присъстваха хора, които да насърчават своите любимци, а след това да преживяват с тях успеха.
А на теренчето в Коматево както винаги нямаше никой да оплаква злочестата участ на футболен клуб Крумовград. И едно от многото хубави неща, които произлязоха от финала на историята, е, че телевизионният зрител няма да бъде унижаван да плаща за мачове, предавани от тренировъчни бази. Това като стреличка по посока боянските сараи. Припомням, че Коматево влезе в обращение уж за малко като временен вариант за Ботев Пловдив, а това продължи цели 10 години.
Отпадането на Крумовград затваря един омагьосан кръг на крайния абсурд. На 22 май 2023 година Крумовград победи в истинския си дом прекия си конкурент тогава – Етър, с 2:1 и се записа в големия списък на дебютиращи за пръв път в елита на българския футбол. И това събитие бе отпразнувано подобаващо от целия родопски град. Футболът е за хората и радостта им бе огромна.
Пречката осветление обаче така и не бе преодоляна поради липса на средства и Крумовград тръгна по стъпките на съседите от Кърджали, които също като дебютанти отидоха в Пловдив, но на „Лаута“. Да, но Арда се върна отдавна в своя дом, а Крумовград така и не го осъществи. В резултат се превърна в отбор призрак, който по едно време играеше много приличен футбол и постигаше достойни резултати, но някак изпъкваше липсата на здрав смисъл в начинанието.
Дори „явлението“ Верея, което беше изкуствено образувание, все пак си имаше стадион с осветление и много добър терен. И понякога мачовете се играеха и пред публика! А Крумовград чакаха някоя гостуваща агитка да създаде настроение. А когато дойде Септември в неделя, които също са без фенове, обстановката заприлича на първите кадри с човешко присъствие на Луната.
Навсякъде по света борбата за спасение привлича като магнит феновете, които се юрват да подкрепят своите в тежката и неравна битка. 11-те спартанци на Крумовград бяха сразени като при Термопилите – без никаква подкрепа от съгражданите.
В такива случаи следват нелицеприятните констатации. Заслужаваше ли си да се води тази обречена битка цели 2 години и имаше ли смисъл да бъдат похарчени средствата на вятъра? И накрая всичко да приключи безславно. Целият този експеримент със смяна на треньори, с непрекъснат поток от анонимни футболисти чужденци, с правене на тим за един полусезон заслужаваше ли си усилията!
Крайният резултат говори за съвсем различно нещо. Безумие, абсурд, недоразумение, загуба на време – това са характеристиките на последните две години за ФК Крумовград. Упорство да правиш нещо без никаква реална перспектива. И за да бъде абсурдът още по-пълен – да завършиш сезона с победа и равен срещу ЦСКА! Което вече граничи с биполярните състояния, но от страна на червения спортно–технически щаб.
И все пак рибата се вмирисва от главата. Крумовград съвсем не е единственият безумен експеримент. Берое Стара Загора в сегашния си вид също не се вмества в представите за нормалност, няколко столични клуба също оперират в параметрите на пълното зрителско безразличие. Безумна е и 14-годишната хегемония, която унищожи де що имаше футбол в България!
Вероятно и този текст ще бъде сред най-слабо четените ми, защото кой читател се вълнува от съдбата на някакви си Крумовград. И дори такъв ентусиаст като мен го вкарват в абстракционизма. А футболът е толкова приятен и красив не заради друго, а заради хората, които го обичат и съпреживяват.
Като цъкнеш телевизора, виждаш морето от любов в Ливърпул, Неапол и дори на места като испанския Бургос, където Леванте влезе в Ла Лига и хиляди техни привърженици „наводниха“ терена. И знаете ли, най-искреното, красиво и въздействащо нещо в такива моменти са сълзите от радост или мъка. А за Крумовград нямаше кой да пророни и една последна сълза за сбогом.
Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"