Бонд, Найджъл Бонд. Така би изглеждала една снукър-версия на известния Агент 007. Найджъл Бонд е световен вицешампион по снукър за 1995 година и бивш №5 в света. Цели 7 години той е част от Топ 16 - от 1992 до 1999 година.

Англичанинът се съгласи да даде ексклузивно интервю за Gol.bg.

Бонд е един от най-големите джентълмени в играта. Роден е през 1965 година и има над 100 сенчъри брейка в кариерата си. Считан е от повечето специалисти за най-добрия играч в използването на удължителите в снукъра, които са "ахилесовата пета" на новата генерация играчи.

Бонд е печелил Бритиш Оупън, Скотиш Оупън, Малта Гран При и първия в историята революционен турнир Снукър Шуут-аут, където всеки мач се играе в един фрейм, с продължителност не повече от 10 минути.

　

- Здравей, Найджъл! Благодаря ти, че даваш това интервю специално за Gol.bg. Какво знаеш за България?
- Не съм много запознат с България, само знам, че вашата столица е София. Също така знам за вашите двама известни футболисти във Висшата лига Димитър Бербатов и Стилиян Петров.

- Досега бил ли си някога в България?
- Не, никога. Но моите родители бяха на почивка в страната ви преди години. Хареса им.

- Преди два месеца ти спечели турнира Снукър Шуут-аут, като това бе твоята първа титла от цели 14 години. Какво беше чувството да сложиш край на тази дългогодишна суша без трофей?
- Чувството беше просто невероятно. Този трофей ми даде много увереност, защото както споменахте, не бях печелил титла от толкова дълго време.

- През 1994 година ти правиш един от най-големите обрати в историята на снукъра. Изоставаш с 2-9 фрейма от бившия световен шампион Клиф Торбърн на световното първенство, но печелиш с 10-9. Как спечели този наелектризиращ мач?
- Двубоят ми срещу Клиф Торбърн беше една епична битка. Той игра много добре до 9-2, после загуби ритъм и не можеше да се добере до необходимия му фрейм. Това не беше най-добрият ми мач, аз просто "висях" в двубоя и играех фрейм за фрейм.

- През 1995 година ти игра на финала в Крусибъл срещу Стивън Хендри, който беше като машина през 90-те години. Защо той е толкова различен играч в наши дни?
- Мисля, че Стивън Хендри е най-добрият играч за всички времена. Но когато човек започне да остарява, положението става трудно. В наши дни стандартите са несъмнено много по-високи, но въпреки това Хендри показва качествата си, държи добро ниво. Все още е в Топ 16 и е много труден за побеждаване, дори когато не играе най-добрия си снукър.

- Ти достигаше минимум четвъртфинал на световното първенство в периода 1993-96 година. Това е фантастично постижение, но ти губеше всеки път срещу Хендри (2 четвъртфинала, полуфинал и финал). Мразиш ли го в чисто спортен аспект?
- Не, не, не. В никакъв случай. Аз харесвам Стивън, той е посланик на снукъра по света.

- Ти взе сладък реванш срещу Хендри за тези четири поредни загуби през 2006 година, пак на световното първенство в Крусибъл. Тогава в мач от първи кръг ти спечели един от най-драматичните сблъсъци в историята с 10-9 фрейма, когато вкара решителната черна топка, но бялата влезе в джоба и се наложи черната отново да бъде извадена на масата, като ти все пак я вкара още веднъж, след дълго надиграване. Играл ли си по-луд мач от този?
- Играл съм много напрегнати и завързани мачове, но наистина не съм участвал в по-драматичен мач от този срещу Стивън на световното първенство през 2006 година.

- След като завоюва трофея в Шуут-аут турнира, ти реално заработи 32 хиляди паунда за едва 60 минути край масата. Това ли е най-лесната печалба в кариерата ти?
- Да. Да спечеля толкова много пари за кратко време е страхотен удар. Но това е резултат от часове здрава работа и много тренировки. Хората обаче не виждат какво става зад кулисите.

- Според теб кои са петимата най-добри играчи по снукър за всички времена?
- В моя Топ 5 нареждам Стивън Хендри, Стив Дейвис, Рони О'Съливан, Джон Хигинс и Марк Уилямс.

- Колко часа дневно тренираш и спазваш ли някакви диети или режими?
- Не, не спазвам диети, а що се отнася до тренировките, ако тренирам сам прекарвам около 3 часа край масата, а ако имам спаринг-партньор: 5 часа.

- Приятел ли си с Шон Мърфи, който има вила в България?
- Да, с него сме близки приятели. Тренирал съм с Шон още когато той беше 15-годишен.

- Кои са твоите цели в снукъра и в живота?
- Моите цели в кариерата са да бъда отново в Топ 32 и да играя на добро ниво. Искам да се наслаждавам на играта колкото се може по-дълго. Ще бъде много трудно да се боря за спечелване на световното първенство. Нито един играч над 40 години не може да го направи в наши дни, не мисля, че това ще се промени и за в бъдеще.

- Кои са твоите най-добри приятели сред професионалните снукър-играчи?
- Тези мои приятели, които все още се състезават са няколко: Майкъл Холт, Иън Маккълък, Шон Мърфи, Стюърт Бингъм, Марк Селби и Марк Джойс.

- Кой е любимият ти футболен отбор в Англия?
- Голям привърженик съм на Манчестър Сити.

- Националният отбор на Англия не е печелил голям турнир от 45 години. Какво липсва на тима? Капело ли е правилният избор за селекционер?
- Не мисля, че вината е в Капело. Който и да дойде на негово място, ще изпита трудности. Постът селекционер на Англия е много труден, защото сезонът във Висшата лига е много дълъг и играчите са ужасно уморени преди големите форуми. Английските национали играят годишно много повече мачове от националите на другите страни, затова националният отбор страда.

- Какво ще пожелаеш на всички снукър-фенове в България?
- Пожелавам им да продължават да подкрепят снукъра и своите любимци. Ще е страхотно, ако снукърът набере популярност и в България. Надявам се, че един ден всички професионални състезатели ще дойдем да се състезаваме на турнир в България.


Интервю на Друми Георгиев