Снощният мач на Манчестър Юнайтед срещу Базел бе поредното доказателство, че дори и във футбола има неписани закономерности и правила.

Загубата на европейския клубен вицешампион и отпадането на тима още в груповата фаза на турнира може да се случи на всеки отбор и в това няма нищо чак толкова страшно. Играта е циклична и при голямата конкуренция няма как всеки да вземе своето.

В поражението на Юнайтед обаме може да се намери символиката - за първи път от 6 години клубът отпада още в групите на Шампионската лига. И отново в кошмара на английския шампион присъства Бенфика, както през 2005 година, когато "орлите" накълваха до кости своя съперник и го изритаха от турнира.

Същата тази Бенфика, която през 1968 година губи финала за КЕШ от англичаните и поставя началото на станалия известен в цяла Европа късмет на "червените дяволи". В онзи мач португалците удрят греда още в редовното време и после се предават в двете продължения, след като малшансът ги лишава от купата.

Трагедията от Мюнхен през 1958 година като че ли накара футболните богове да помагат на Манчестър Юнайтед в следващите няколко декади. Докато останалите европейски колоси си взимаха от късмета с лъжичка, Юнайтед грабеше с барели.

Освен това "червените дяволи" завинаги останаха свързани с Байерн (след загубения финал преди повече от 12 години в ШЛ Байерн елиминира Юнайтед два пъти), след като 8 от "бебетата на Бъзби" изгубиха живота си в Мюнхен. Английският тим остана завинаги свързан и с фактора "късмет".

Манчестър Юнайтед спечели още две европейски титли - в двата финала гредите спасиха момчетата на сър Алекс Фъргюсън цели 4 пъти. Твърде много за решителни мачове за титлата. Но тези два трофея бяха явен знак, че съдбата дава на "червените дяволи" нещо, което им принадлежи. Нещо, което им е било отнето - едно талантливо поколение, един срутил се футболен замък още преди да бъде завършен.

Елиминация точно от Базел може да се приеме за символична - през миналия сезон Манчестър Юнайтед не загуби нито един мач в Шампионската лига и падна чак на финала, от Барселона. През този сезон английският тим също не допусна загуба и едва снощи допусна поражение.

И Барса, и Базел, са "рожби" на един и същи човек - Жоан Гампер, чиято идея навярно е била каталунците да приличат на Базел. Снощи донякъде Базел приличаше на "блаугранас". Не толкова с играта, а с това, че намериха начин да забият кинжал в сърцето на неуловимите "дяволи".

Преди 6 години Манчестър Юнайтед пак отпадна от турнира след загуба с 1:2, както се случи и снощи. А гредите? Те отново бяха две в мача, както през 1999 година срещу Байерн и през 2008 година срещу Челси. Но този път по ирония на съдбата гредите не спасиха Юнайтед, а техния съперник.

В скъсаните коленни връзки на Неманя Видич може да се види едно нелепо единоборство за топката, но и да се намери "скъсаната връзка" с късмета през този сезон. С "манчестърския" късмет, този на коварния червен "дявол", който сбъдва мечтите си в "Театъра".

Голът за европейския вицешампион бе реализиран при меле от Фил Джоунс - лично за мен най-добрият футболист на отбора през този сезон. Поливалентен футболист, който израсна много бързо и е наслада за окото - може да играе като бек, крило, в центъра, в атака. Навярно и като вратар. Но и той не успя да спаси своя тим от една всъщност донякъде логична и заслужена загуба.

Манчестър Юнайтед без своя "дяволски" късмет е като Анди Родик без първи сервис - един много симпатичен тенисист, но крайно лимитиран откъм технически възможности. Също както Юнайтед се отличава с висока скорост на игра, борбен дух, късмет и..? За друго не се сещам.

Прякорите на футболните клубове едва ли са случайни. Манчестър Юнайтед пак ще бъде "червеният дявол" на Стария континент, който да се промъква незабелязано до финала, изигравайки съперника си по необясним в много случаи начин.

Няма как да подмина още два факта, които имаха ключова роля в отпадането на тима от турнира - твърде честите контузии на основни футболисти и подценяването на групата от Алекс Фъргюсън, който едва снощи хвърли "тежката артилерия" в битката за честта и милионите. В последно време все по-често се случва този велик мениджър да прави груби грешки и само най-заслепените фенове на тима могат да го отрекат.

Най-верният другар на Манчестър Юнайтед през последните години - късметът, този път изостави клуба и го удар със страшна сила като бумеранг, пращайки го в Лига Европа. Турнир, в който трикратният европейски клубен шампион няма място, но именно той може да се окаже Ада, през който "дяволите" трябва да минат, за да заредят батериите за догодина. Защото без тях просто не е същото.



Друми Георгиев, Gol.bg