Полуфиналните двойки в тазгодишното издание на Шампионската лига на пръв поглед говорят за изцяло испански финал. За първи път в историята Реал и Барса могат да спорят за най-ценния европейски трофей насред "пъпа" на Стария континент - Мюнхен. Изглежда прекалено перфектно, за да бъде истина.

От чисто спортна гледна точка двата испански гиганта едва ли имат по-добра възможност да играят един срещу друг на финала. В момента това са най-силните отбори в света, те са на по-високо ниво по всеки един показател - скорост, динамика, технически изпълнения, победи, голове, точки, рекорди, фенска маса. Ако щете и като приходи от телевизионни права, маркетинг и билети.

За Реал Мадрид евентуален трофей в Шампионската лига ще означава десета титла на Европа точно 10 години след последната купа. Символиката за "кралете" е защитена и от формата на тима - Реал изпитва глад за трофеи и е най-постоянният отбор не само в Испания, но и в петте най-силни първенства на континента. Жозе Моуриньо наложи стила си, а в играта на отбора си личи почерка на португалеца. "Белите" играят бързо в атака, креативни са в средата на терена и агресивни в защита. Имат и огромно самочувствие. На хартия това е фаворит №1 в момента за отличието.

Съперник на Реал за място на финала обаче ще е Байерн, който е трудно препятствие за мадридчани. През сезон 1999/2000 баварците вкараха 10 гола на съперника си и го победиха в три от четирите сблъсъка. Въпреки това напред продължиха испанците. 12 месеца по-късно Байерн си върна и записа две победи, елиминирайки опонента си. В следващите години Реал прати Байерн два пъти в нокаут, за сметка на едно отпадане от този съперник.

Байерн би имал щастието да играе на своя стадион на финала - факт, който не е за пренебрегване. Юп Хайнкес успя да събуди своите възпитаници в най-важната част от сезона и мюнхенци изглеждат в топ-форма. За разлика отпреди два сезона, този път щурмът на Байерн към европейския връх изглежда закономерен, а ролята на късмета е по-малка. Изминаха 11 години, откакто Байерн за последно стана европейски шампион. Полуфинал срещу старите познати от Мадрид, финал в Мюнхен - дали това не е приказката за германците?

В редиците на Барселона също имат допълнителна причина да жадуват за трофея. Каталунците могат да станат първият отбор, защитил титлата си в Шампионската лига, а ако момчетата на Гуардиола го направят, радостта им ще е още по-голяма, защото жертва ще е паднал домакинът Байерн, или вечният враг Реал. Барса се поотпусна през февруари, в първата половина на март показа съживяване, а сега вече набра скорост. "Блаугранас" обаче не изглеждат толкова нахъсани за нови трофеи и на моменти в играта им се забелязва отпускане, дори нехайство. Срещу Байерн или Реал това може да се окаже фатално.

Оставих Челси на края, но ще отделя най-голямо внимание на "сините". Още когато преди години Роман Абрамович закупи клуба и открито заяви, че мечтае за ШЛ, аз си казах, че този отбор никога няма да стане европейски шампион, защото тази купа не се купува със стотици милиони, до нея се стига с опит и традиции. Каквито на стадион "Стамфорд бридж" липсват. Поне що се отнася до второто.

Прези последните години Челси безспорно изгради боеспособен отбор, който спокойно можеше да вдигне трофея, но се подхлъзна. Също както Джон Тери се подхлъзна под московския дъжд преди 4 години. Този пропуск и последвалите сребърни медали сякаш бяха ясен знак, че Челси има място сред големите, но не и сред великите.

При "сините" обаче често ставаме свидетели на "аномалии" - те не стигнаха до финала в ШЛ, когато бяха водени от най-добрия треньор в света Жозе Моуриньо , но го направиха с анонимника по онова време Аврам Грант. През този сезон виждаме навярно най-слабия и безличен Челси в последните 10 години, но отборът е в Топ 4 на Европа.

Именно фактът, че никой не очаква нищо от английския тим със сигурност ще прехвърли цялото напрежение върху Барса в полуфиналния им сблъсък. Челси е отбор, който може да руши играта, но в същото време може и да твори чудеса. Торес навлиза във форма, Мата е великолепен, Дрогба сигурно чака тези мачове от три години. При нова възможност Тери едва ли би се подхлъзнал, а Андрес Иниеста няма да бъде оставен на стрелкова позиция в последните минути. Съдията няма да се казва Том Хенинг Йовребо.

При големите футболни съперничества в последните години много рядко можем да видим доминация изцяло на един отбор. Късмет, съдба, малшанс - идва момент, в който победеният взима реванш. Челси има да си връща на Барселона заради сблъсъка им през 2009 година, а и това е отлична възможност за "сините" най-после да играят в мача за трофея и да го спечелят, за да се легитимират като шампион, а не само като труден съперник.

Бонусът за тях е, че малцина очакват да видят купата в ръцете на Джон Тери и компания. Шансовете на Челси да детронира Барса са навярно около 10%, но не трябва да забравяме цитата "и последните ще станат първи", в началото на който се акцентира, че първите "ще паднат в кърви". Нищо чудно докато почти всички очакват изцяло испански финал, Челси да сбъдне своята голяма мечта точно в годината, в която малцина поставят този отбор сред фаворитите.


Друми Георгиев, Gol.bg