Три седмици преди началото на европейското първенство по футбол в Полша и Украйна клубният футбол започва да остава на заден план. Макар българският национален отбор логично да не е участник на шампионата, всеки един любител на футбола си има свой фаворит. Поне заради тръпката.

Три национални гарнитури ще влязат в надпреварата като фаворити:  европейският и световен шампион Испания, европейският вицешампион Германия и световният вицешампион Холандия. Специалисти, анализатори, коментатори, фенове, треньори и футболисти поставят именно тези три отбора най-отгоре в списъка с кандидатите за слава.

Ла Фурия вече показа и доказа на света, че може да материализира красивия футбол в печеливш, залагайки на една успешна сплав от футболисти на двата най-силни клуба в последно време Барселона и Реал Мадрид. Испания обаче има проблеми с контузени футболисти в защита и нападение. Пренасищането с трофеи няма как да бъде избегнато, защото е характерно и за най-големите отбори. Освен това нито една страна не е успяла да зищити титлата си на Стария континент.

Германия като че ли разполага с най-балансирания и гладен за успехи отбор, който е доста млад, но притежава нужния опит. Непримиримият боен дух е налице, но Бундестима вече разполага с много технични футболисти, благодарение на играчите от чужд произход. Изминаха цели 16 години, откакто Германия не е печелила значим международен форум. Като че ли е време най-успешната европейска футболна нация да сложи край на тази суша. Но дали "черната котка" Испания отново няма да мине път на Йоги Льов и неговите момчета?..

На Мондиал 2010 за първи път видях Холандия да изповядва прагматичен футбол. Фойерверките от началото на Евро 2008 бяха останали на заден план. Целта бяха победите. Дълги години "лалетата" изповядваха старата римска максима "да има хляб и зрелища". Често обаче те наблягаха на зрелищата и хлябът отиваше при другите. Макар и в контрола, в края на миналата година Холандия буквално бе разфасована от Германия. В този мач се видя, че Ниската земя стои доста ниско под европейския връх.

Сред "скритите фаворити" без съмнение трябва да причислим Франция и Италия. И двата тима направиха слабо световно първенство, но пък имат амбициозни и интелигентни треньори. Преди четири години "петлите" и "адзурите" бяха еднакво слаби, но и двете нации рядко допускат резил на трети пореден форум.

За една от големите европейски сили определението "сила" е доста спорно. Известната като "родината на футбола" Англия дори не е участвала на финал на европейско първенство. От седем участия тимът регистрира трето място, полуфинал, четвъртфинал и на четири пъти отпада още в груповата фаза.

Сега "Трите лъва" са в една група с Франция, Швеция и домакина Украйна. Една група, която много напомня на Евро 1992. Тогава островитяните мериха сили с домакина Швеция, с Франция и Дания - бъдещият шампион. За кого беше последното място - правилно, за англичаните, които записаха две нулеви равенства и паднаха в единствения мач, в който отбелязаха гол.

Било поради симпатиите към Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал, Челси и други местни клубове, националният отбор на Англия може да се похвали със стотици привърженици и в България. Винаги поставяни сред фаворитите, англичаните винаги се сгромолясват с гръм и трясък.

Начело с 64-годишния "архаичен" треньор Рой Ходжсън, минал през 18 отбора, преди да бъде назначен на поста, английският национален тим ще търси своята първа титла на Стария континент. Всеки би казал - след като Фабио Капело не се справи с този "потъващ кораб", как би могъл "среднякът" Ходжсън?

Атаката на Англия е отслабена заради наказанието на Уейн Руни и... присъствието на Анди Керъл. Дани Уелбек не притежава нужния международен опит, а Джърмейн Дефоу вкара хеттрик но, на родните "лъвчета", които обаче са само зрители на първенството.

"Трите лъва" са харесвани, мразени, но този отбор винаги предизвиква коментари и трудно ще намерите привърженици на играта, които да са безразлични към Стивън Джерард, Франк Лампард и останалите биткаджии. Драматичните загуби (много често след изпълнение на дузпи) правят този тим още по-симпатичен за безпристрастния зрител. Участието на Англия на европейско първенство по футбол е като плаване на Титаник в Атлантическия океан - сблъсъкът с айсберга е неизбежен, но път отзвукът е голям.


Друми Георгиев, Gol.bg