И до днес жителите на Белфаст помнят с умиление своите най-големи спортни герои, родени в града - Алекс Хигинс и Джордж Бест. И двамата са покойници. И двамата обаче накараха света да разбере къде е Северна Ирландия заради несравнимия си талант. Незабравими, магнетични, скандални. Те се саморазрушиха, минаха като комети и оставиха ярка диря след себе си. Алекс Хигинс за снукъра е това, което е бил Макенроу за тениса, или Джордж Бест за футбола. Гениални, скандални, с множество проблеми и в същото време с хиляди фенове по света.

Роден в Северна Ирландия през 1949 година Алекс Хигинс иска да стане жокей, но е бил прекалено дебел, защото от дете яде шоколад и забележете - пие бира. Ядосан, че никой не му дава възможност да бъде жокей, Хигинс започва да се занимава полупрофесионално със снукър. Решава да се "пробва" на световното първенство и едва 22-годишен го печели. Последват бурни години за едно необикновено момче, дарено с много талант, но и лишено от здрав разсъдък на моменти, под влияние на зависимостта от цигарите, марихуаната, кокаина, уискито, бирата, секса с различни жени, залаганията.

Дяволските изкушения за Алекс идват прекалено рано и по много. Въпреки, че твърде рано започва саморазрушението на собственото си тяло, организмът на Алекс все пак е по-силен от отровите, които той приема и всяка година печели важни титли и мачове. Стига дори дотам, че за няколко часа да загуби 13 хиляди лири в залагания на конни надбягвания, а по време на мачовете си пуши цигара след цигара, пиейки уиски преди всеки удар.

Стилът на Хигинс край масата остава загадка за специалистите. Според телевизионни коментатори и анализатори, когато Алекс е край масата, той сякаш води уроци "така НЕ трябва да играете снукър". Позата на тялото му е абсолютно неправилна за игра на снукър, а по време на почти всеки свой удар северноирландецът движи тялото си, което означава и пропуск. Не и за Алекс. Надарен свише да вкарва топката в джоба, северноирландското чудо взривява публиката със своя магнетизъм.

Играейки бързо, винаги нападателно, динамично и хипнотизиращо ефирно, Алекс още на младини е наричан "Шампиона на народа". Той е причината за рязкото вдигане на наградните фондове. Печели едва 400 паунда за първата си световна титла и 30 000 паунда за втората. Днес световният първенец прибира 250 000 английски лири за трофея в Крусибъл. Заслугата е преди всичко на Алекс Хигинс, който става магнит за спонсорите и телевизиите в най-успешните си години.

Джими Уайт, приятел и в живота с Алекс определя Хигинс като "Най-великият в този спорт и моят най-голям приятел в снукъра". Наелектризиращ, такъв беше Алекс по думите на Джими, наследил от публиката прозвището "Шампион на народа". Рони О’Съливан казва: "Алекс е най-финият играч в историята, велик шампион и мое вдъхновение". Стив Дейвис, Денис Тейлър, Кен Дохърти, Стивън Хендри, Шон Мърфи, Джо Суейл - всички те отдават почитта си към големия Алекс. Джими Уайт и Кен Дохърти са сред хората, които носят ковчега на Алекс Хигинс на погребението му преди две години.

Алекс Хигинс - Урагана е противоречива фигура в снукъра и в живота. Край масата той се бие с реферите, а в живота сменя жените си като годишните сезони. През 1986 година Урагана е наказан за пет турнира, след като удря в корема директора на UK Championship. През 1990 година Алекс отпада от световното първенство, удря длъжностно лице, заплашва с разстрел сънародника си Денис Тейлър (без изобщо да е играл срещу него), обявява, че "снукърът е най-корумпираният спорт в света" и че се отказва от играта. Наказан е за една година, а след завръщането си не е същият играч никога повече.

Алекс Хигинс записва първият сенчъри брейк (100 или повече точки) под 3 минути - за 2 минути и 55 секунди, с което поставя световен рекорд. Считаният за най-велик брейк в снукъра е негово дело - 69 точки, които той записва на полуфинала на Световното първенство през 1982 година срещу Джими Уайт. Алекс излиза на масата при 14-15 фрейма и 0-59 точки пасив. Всяка негова грешка означава отпадане от турнира.

Алекс вкарва от трудна по-трудна топка, печели фрейма, след това и мача с 16-15 партии. На финала надделява над Рей Риърдън, ставайки световен шампион за втори път. Десет години след първата си титла, Алекс отново е шампион. И ако през 1972 година поставя рекорд за най-млад шампион, за първият дебютант, спечелил титлата още при първото си участие, то преди 30 лета Урагана поставя нов рекорд - за най-голяма разлика във времето между първа и втора световна титла - цели 10 години.

Двукратен световен шампион, играл е на общо 4 финала на Световното първенство, Хигинс има два спечелени Мастърса и титла на UK Championship през 1983 година, когато изостава с 0-7 фрейма от Стив Дейвис и все пак побеждава с 16-15 партии. Този мач тогава е наричан "победа на Човека над Машината". Урагана е записал шест максимални брейка от 147 точки, първият от които още на 16 години. Почти до смъртта си играе в аматьорски турнири и нощни заведения за малки суми.

Северноирландецът никога не е имал постоянството на Дейвис или Хендри, но имаше нещо, което играчи като тях никога не са имали - магия. Магията, която накара цял Белфаст да излезе по улиците преди две години, за да изпрати Алекс Хигинс. Магията, която направи така, че броят на световните титли да нямат никакво значение, когато се касае за борбата за ключето. Онова "ключе", към сърцата на зрителите. Ключе, което винаги е било у Алекс, остана завинаги и в ковчега му, носен от ридаещия голям шампион и личен негов приятел Джими Уайт.

Месеци преди да почине, Алекс дава мнение за самия себе си: "Аз съм най-харизматичният и природно надарен състезател. Хипнотизирах зрителите с играта си и ги пленявах. И не го казвам, за да си храня егото. Това ми казват хората на улицата - "Алекс, отиди и им покажи на сегашните как се играе!"- Аз им казвам, че вече не съм достатъчно здрав, иначе с удоволствие". До последния си дъх Урагана вилнееше както на масата, така и сред медиите.

И не на последно място - в умовете и сърцата на феновете. Не само на своите фенове. Алекс беше обичан от почти всички. Когато е намерен мъртъв в апартамента си дни след смъртта си, Урагана е тежал едва 38 килограма. Останал без нито един зъб заради радиотерапията, той се е хранел само с течни храни и пюрета. И пак "хапеше". "Кои са тримата най-велики в снукъра ли? На трето място нареждам Рони. Втори е Джими. А първи... първи съм аз, разбира се!" - така сладко и със самочувствие говореше драстично отслабналият световен шампион.

Той не спазваше правилата. Не оставаше с една жена заради общо дете, не спазваше благоприличие, защото така трябваше. Алекс има четири официални деца от три жени. Носят се слухове и за други извънбрачни деца на Урагана. Той не се плашеше от име и форма на съперник, от резултат, от важността на мача - винаги играеше бързо и нападателно. Дори когато губеше, той всъщност печелеше и точно това не разбираха неговите съперници - как е възможно да победиш Алекс Хигинс и публиката да аплодира него много по-дълго и по-бурно от теб?..

Гениален, непредвидим, скандален, харизматичен и човечен. Такъв беше този велик шампион, който много малко от нас са имали възможността да наблюдават, но пък със сигурност животът и кариерата на Урагана ни дават повод за размисъл - струва ли си цената да докоснеш Бог? Струва ли си да живееш години наред в един опияняващ сън и когато се събудиш, да видиш в огледалото друг човек, който може само да пие като този, който си познавал преди? Ако можехме да попитаме Алекс Хигинс, той би отговорил че си струва, бъдете сигурни.


Друми Георгиев, Gol.bg