Сайтът Goal.com пусна своя версия на десетте най-велики мача в историята на световните първенства по футбол.

Аржентина – Англия 2:2 (4:3 след дузпи)

1998, 1/8 финал

Не може да се каже, че в последните издания на световните имаше кой знае колко запомнящи се мачове, но този определено беше сред тях. Преди двубоя, неизбежно, се говореше как англичаните ще излязат за реванш заради "божията ръка" на Марадона от 1986.

Три гола паднаха в първите 16 минути. Габриел Батистута откри от дузпа за южноамериканците, но Алън Шиърър върна жеста от бялата точка. Наказателният удар за англичаните бе спечелен от Майкъл Оуен. Именно 18-годишният стрелец на Ливърпул до голяма степен вкара мача в историята, като изведе своите напред с феноменално солово изпълнение. Аржентинците обаче изравниха след заучено положение, а завършващия удар нанесе Хавиер Санети.

Дейвид Бекъм бе изгонен през второто полувреме, след като детински се върза на провокация на Диего Симеоне. Сол Кембъл пък вкара гол с глава, но той бе справедливо отменен, тъй като в "най-добрите" традиции на островния футбол Шиърър, който остана далеч от топката, се почувства длъжен да влезе с лакът срещу вратаря Карлос Роа.

В крайна сметка се стигна до дузпи и англичаните се изложиха от бялата точка, въпреки че Сиймън хвана удара на Креспо. Пол Инс и Дейвид Бати, за които това бяха може би първите изпълнени дузпи в официален мач, не успяха да преодолеят Роа и Аржентина се класира напред.

 

Германия- Италия 0:2 (след продължения)

2006, полуфинал

Никога не е имало по-драматична развръзка в двубой от световни финали, отколкото на полуфинала през 2006.

Гигантите на европейския футбол водиха титанична борба 119 минути. Въпреки че мрежите оставаха сухи, положения не липсваха и пред двете врати. Джанлуиджи Буфон направи блестящи спасявания след шутове на Бернд Шнайдер и Лукас Подолски. Скуадра адзура също изтърва няколко положения и тресна две греди в продълженията чрез Алберто Джилардино и Джанлука Дзамброта.

И когато всичко вървеше към дузпи (а когато германците бият дузпи на световно, съмнения относно изхода сякаш не възникват), когато след един корнер Андреа Пирло овладя топката пред пеналта на домакините.

Плеймейкърът демонстрира железни нерви и небрежно тръгна настрани, без да поглежда непокрития Фабио Гросо в наказателното поле. Пирло изчака, изчака, изчака и накрая дочака момента, в който да пусне топката към левия бек между трима германци.

Последва невероятен по своята точност фалцов изстрел в далечния ъгъл и Германия бе посечена по особено жесток начин на своя земя. До края имаше време колкото резервата Алесандро дел Пиеро да затвърди успеха след убийствена контра и блестящ извеждащ пас на Джилардино.

На финала италианците измъкнаха 1:1 в редовното време и продълженията и станаха световни шампиони след изпълнение на дузпи.

 

Унгария – ФРГ 2:3

1954, финал

Великолепният отбор на Унгария има фантастична серия от 31 мача поред без загуба преди финала в Берн, включително и невероятен успех с 6:3 над Англия на "Уембли". Маджарите правят истинска тактическа революция във футбола, а атакуващият им квартет в състав Шандор Кочиш, Йожеф Божик, Нандор Хидегкути и, разбира се, единствения и неповторим Ференц Пушкаш, изглежда способен да разкъса на парчета всяка отбрана.

В групата унгарците бележат 17 гола в два мача, като размазват с 8:3 ФРГ (немците обаче излизат с резервите). В мачовете на пряко отстраняване пък Пушкаш и компания отстраняват финалистите от предишното първенство Бразилия и Уругвай с по 4:2.

Лидерът на унгарците Пушкаш обаче пропуска тези мачове заради травма и на финала излиза ненапълно възстановен. Въпреки това именно той открива резултата още в 6-ата минута, а в 9-ата Цибор удвоява преднината на маджарите. Германците обаче изравняват още до 18-ата мин. чрез Морлок и Хелмут Ран.

Под сипещия се дъжд унгарците отчаяно се опитват да изтръгнат победата, но германците някак успяват да  устоят. Така се стига до 84-ата мин., когато топката е свалена за Ран пред пеналта. Германецът залъгва, че ще стреля с десния крак, наглася си кълбото на левия и отправя прецизен шут в далечния долен ъгъл – 3:2 за немците!

Двубоят остава в историята като "Чудото в Берн" – толкова изненадваща е крайната развръзка и триумфът на тима на Сеп Хербергер.

 

Бразилия – Перу 4:2

1970, четвъртфинал

На стадиона в Гуадалахара се срещат два от най-ефектните отбори на световното. Начело на Бразилия е Марио Загало, на пейката на противника – друга бразилска легенда – Диди, негов бивш съотборник и двукратен световен шампион.

Бразилците показват футбол от друга планета. Пеле удря гредата, преди Ривелино да забие първия гол, а Тостао удвоява за бъдещия шампион.

Перуанците обаче отвръщат достойно. Халфът им Теофило Кубияс е невероятен талант. Именно той застрашава опасно бразилската врата, преди Алберто Гаярдо да намали преднината на Селесао.

Пеле удря нова греда, но Тостао покачва на 3:1. Кубияс бележи втори гол за перуанците с гръмотевично воле и аутсайдерът се хвърля да изравнява. Вместо това Жаирзиньо слага точка на спора, преодолявайки вратаря, за да вкара на празна врата.

 

Португалия – КНДР 5:3

1966, четвъртфинал

По онова време Бенфика е сред най-силните клубове на континента и печели КЕШ два пъти поред  през 1961 и 1962 г. Голяма част от Орлите образуват гръбнака на Португалия на световното през 1966.

Големите звезди са халфът Марио Колуна и нападателят Еузебио, който става голмайстор на турнира с 9 гола. Португалците побеждават носителя на трофея Бразилия по пътя към полуфиналите, където губят от домакина Англия.

Португалия бие и в трите си мача в групата, като елиминира Селесао. На четвъртфинала на пътя й се изпречва сензацията КНДР. Севернокорейците се хвърлили голямата бомба, отстранявайки Италия.

Те започват отлично двубоя с иберийците и повеждат с 3:0 само за 25 мин. Бързината на азиатците първоначално шашардисва напълно португалците, но в крайна сметка опитът им казва тежката си дума. Корейците пък продължават да атакуват, вместо да се опитват да пазят резултата и това им изиграва лоша шега. Еузебио връща две попадения преди почивката, а след нея извежда своите напред с още два гола. Последния пирон в ковчега на КНДР пък заковава Хосе Аугусто.

 

ФРГ – Франция 3:3 (5:4 след дузпи)

1982, полуфинал

Три дни след 5-головия трилър между Бразилия и Италия, оставил един от най-великите тимове в историята с празни ръце (Сократес, Зико, Фалкао и компания отпадат, сразени от хеттрика на Паоло Роси), зрителите на световното през 1982 г. стават свидетели на нов  класически двубой.

И ФРГ, и Франция се представят много силно, а в редиците им блестят футболисти като Паул Брайтнер, Ули Щилике, Пиер Литбарски; Мишел Платини, Ален Жирес и Жан Тигана.

Литбарски открива резултата в 17-ата мин., но Платини скоро изравнява от дузпа. В този мач се случва един от най-скандалните моменти в историята на световните първенства. Вратарят на германците Харалд Шумахер се врязва жестоко в напредващия срещу него Патрик Батистон и нокаутира съперника си.

Батистон изпада в безсъзнание и губи няколко зъба. Реферът обаче не отсъжда дори фаул за французите.

В продълженията Петлите дръпват с два гола за 6 минути, отбелязани от Мариус Трезор и Жирес. Германците не се предават и в типичен стил успяват да изравнят чрез резервата Карл-Хайнц Румениге и задната ножица на Клаус Фишер.

При дузпите французите също вземат инициативата, когато Ули Щилике става първият (и последен засега) германец, изтървал от бялата точка в сериите след мачовете на световни финали. Злодеят Шумахер  обаче става герой за немците, като спасява изстрелите на Дидие Сикс и Максим Босис. На финала обаче германците губят от Дзоф, Ширеа, Кабрини, Конти, Роси и компания.

 

ФРГ – Англия 3:2 (след продължения)

1970, четвъртфинал

Световното през 1970 г. става арена на куп легендарни мачове. Един от тях е четвъртфиналът между финалистите от предишното първенство Англия и ФРГ.

Действащият световен първенец Англия, воден от Боби Мур, Боби Чарлтън, Мартин Питърс и Джеф Хърст, играе блестящо през първия час от мача и повежда с 2:0 чрез Алън Мълъри и Питърс.

Германците обаче за пореден път доказват, че човек никога не трябва да ги отписва. Бекенбауер връща едно попадение след индивидуална акция, а селекционерът на англичаните Алф Рамзи решава да смени Боби Чарлтън.

Уве Зелер изравнява резултата в 82-ата мин, а в продълженията немците са неудържими и головата машина Герд Мюлер наказва самодоволните англичани в 108-ата мин.

 

Бразилия – Франция 1:1 (3:4 след дузпи)

1986, четвъртфинал

Що се касае до демонстрираните технически умения, това може би е най-големият мач сред всички, играни на световни първенства. Великолепният тим на Франция, спечелил европейската титла две години по-рано, играе последния си голям турнир, предвождан от Платини, Жирес, Тигана и Доминик Рощо.

Насреща е не по-малко впечатляващият тим на Бразилия, в който легенди като Сократес, Жуниор и Зико също имат последен шанс да грабнат световната титла.

Под палещото слънце бразилците повеждат с попадение на Карека и пропускат няколко възможности да удвоят. Франция изравнява чрез Платини и двубоят започва да придобива епични измерения.

Тълпата на трибуните скандира името на Зико, който е оставен резерва. В крайна сметка ветеранът влиза като резерва и създава опасност, която завършва с дузпа за Селесао. Самият Зико се нагърбва с отговорността да стреля от бялата точка, но френският вратар Жоел Батс спасява!

Следват нови пропуски пред двете врати и се стига до дузпи. И двамата легендарни капитани – Сократес и Платини – пропускат. Бразилският магьосник се дъни след типично изпълнение без засилка. Рожденикът Платини пък изобщо не уцелва вратата.

В крайна сметка нервите на французите се оказват по-здрави и Луис Фернандес праща своите в следващия кръг, след като преди това Жулио Сезар е нацелил страничния стълб.

 

Италия – ФРГ 4:3 (след продължения)

1970, полуфинал

Легендарният сблъсък на 17 юни 1970 г. е известен като "Мача на века". В негова чест пред стадион "Ацтека" в град Мексико дори е поставен паметник.

Редовните 90 минути са напрегнати, но с нищо не оправдават названието "Мач на века". Италианците повеждат в 8-ата мин. чрез истински снаряд на Роберто Бонинсеня, след което се отдават на любимата си игра в защита.

Германците упорито налитат към вратата им и в крайна стигат да продължения чрез защитника Карл-Хайнц Шнелингер.

Следва истински порой от голове – 5 попадения само за 30 мин. Мюлер извежда немците напред, но Тарчизио Бургнич и Джиджи Рива обръщат мача в полза на Италия. Мюлер изравнява отново в 110-ата мин., но веднага след центъра Джани Ривера възстановява преднината на Адзурите, които този път я удържат до края.

 

Бразилия – Италия 2:3

1982, втори кръг

Блестящият тим на Бразилия от 1982 с право е смятан за един от най-великите, никога не успявали да спечелят титлата. Тимът на Теле Сантана включва майстори като Леандро, Жуниор, Сократес, Фалкао, Едер, Тониньо Серезо и футболист №1 в света Зико.

Преди двубоя с Италия играчите със златисти фланелки бележат 13 пъти в 4 срещи и забавляват неутралните запалянковци с артистичната си и вдъхновена игра. Селесао е абсолютен фаворит да стане шампион и се нуждае само от точка в последния мач от групата срещу Скуадра адзура.

Италианците са започнали слабо първенството, промъквайки се с три хикса в първата групова фаза. Заради силните критики в пресата селекционерът Енцо Беардзот налага медийно мълчание. Все пак Адзурите показват някакви признаци на живот при победата с 2:1 над Аржентина, но никой не очаква, че ще се справят с Бразилия.

Паоло Роси, пропуснал 2 години от кариерата си заради наказание покрай скандал с черно тото, изригва при завръщането си на голямата футболна сцена. Той ритуално погребва надеждите на бразилците, като им вкарва три гола.

На два пъти италианците повеждат, но Бразилия отвръща чрез Сократес и Фалкао. Тогава 16 мин. преди края Роси вкарва победния гол след един корнер.

Този мач си има всичко – пропуснати шансове, атаки от едната до другата врата, индивидуални прояви на гениални играчи като Бруно Конти и Фалкао. Фланелката на Зико пък е скъсана от пазача му Клаудио Джентиле, а гол на Италия е отменен скандално при 3:2 за Адзурите. Накрая пък 40-годишният Дино Дзоф героично спасява удар с глава на Оскар.

 

Карло Гарганезе, Goal.com